Карл VI: Разлика между версии

| име -оригинал = Карл VI

| наставка категория = монарх

| описание = [[император на [[Свещената Римска империя]],<br>[[крал]] на [[Бохемия]], [[Унгария]] и [[Хърватия]]

| изображениепортрет за личността = Martin van Meytens (attrib.) - Porträt Kaiser Karl VI.jpg

| портрет-описание на изображението =

| регентвложки на =

| коронация категория = монарх

| погребан религия =

'''Карл VI''' ({{lang|de|Karl VI.}},; * [[1 октомври]] [[1685]] –, † [[20 октомври]] [[1740]]) е [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[крал]] на [[Бохемия]] (като ''Карел II''), [[Унгария]] и [[Хърватия]] от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за [[трон]]а на [[Испания]].

Карл е роден във [[Виена]] като втори [[Син (дете)|син]] на [[император]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] и неговата трета съпруга, [[принцеса]] [[Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург]]. Той е кръстен със следното пълно [[име]] ''Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус''. Неговият [[титул]] е принц Антон Флориан от [[Лихтенщайн]].

Карл е уговореният австрийски наследник на испанските [[Хабсбурги]]. Когато [[Карлос II]] от [[Испания]] прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият [[Филип V Испански|Филип V]] – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между [[Франция]] и [[Англия]]. Спорът за короната на Испания води до [[Война за испанското наследство]] (1702 -1714), в която Австрия, Англия и [[Съединени провинции|Съединените провинции]] се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]] умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага [[титла]]та крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във [[Франкфурт]] е избран и за [[свещен римски император]].

Въпреки че Карл изглежда неумел относно [[политика|политически въпроси]], австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След [[Ращатски мирен договор|договора от Ращат]] Австрия получава територии в [[Италия]], а след настъпването на мира Карл води успешна война с [[Османската империя]] (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и [[Сърбия]]. Неговата върховна [[армия]] обаче е победена от [[босненци]] през 1737 в битката при Баня Лука.

Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която Карл е предвидил в ''[[Прагматическа санкция|Прагматическата санкция]]'' от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.

След краясмъртта му започва [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийско наследство]], но на управлениетокрая дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна [[Карл VIIхерцог]] съпругътиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст [[МарияКарл ТерезияVII (Свещена Римска империя)|МарияКарл ТерезияVII]].<ref name="История на Мюнхен 72">{{cite book|last=Блед|first=Жан-Пол|authorlink=Жан-Пол Блед|title=История на Мюнхен|year=2013|publisher=Рива|location=София|isbn=9789543204236|pages=72}}</ref> След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц III Щефан]] – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на [[Хабсбурги]]те.