Луи II дьо Конде: Разлика между версии

'''Луи II дьо Бурбон, принц Дьо Конде''' ({{lang|fr|Louis II de Bourbon, prince de Condé}}, [[8 септември]] [[1621]] – [[11 декември]] [[1686]]) –е френски [[маршал]], който участва в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната]] (1618 – 1648), [[Френско-испанска война|Френско-испанската]] (1635 – 1659) и [[Нидерландска война|Холандската война]] (1672 – 1678) и в гражданската война във [[Франция]] от 1649 до 1653, наречена [[Фронда]].

Началото на Фрондата е поставено, когато в Париж започват бунтове срещу претенциите за разширяване на кралската власт, оглавени от [[Парижки парламент|Парижкия парламент]]. Кралското семейство и Мазарини напускат столицата. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановят отнетите им от [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] свободи – между тях и по-малкият брат на Конде. Отчасти поради враждебното си отношение към него принцът решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини.<ref>George Gordon, ''The Fronde'', Oxford 1905, p. 25</ref> Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. „Той можел да управлява държавата, стига само да пожелаел...“, коментира Волтер.<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', с. 63</ref> Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не бива заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (според собственото му обяснение – срещу Мазарини). Истината е, че той не е блестящ на испанска служба и по време на битката при [[Валансиен]] през 1656 г. испанците има защо да го подозират в нелоялност, както и в прочутата [[Битка при дюните]] (1658), където командва испанската армия. С това негово поражение Испания окончателно губи [[Френско-испанска война|войната]]. Сключеният [[Пиренейски договор]]) предвижда той да се върне във Франция при пълно гарантиране на имотите и свободата му (1659).<ref>H. Williams, ''The love-affairs of the Condés (1530-1740)'', London 1912, p. 233</ref>