Анадолско плато: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
}}
'''Анадолско''' или '''Малоазиатско плато''', срещано още и като '''Анатолийско плато''', е територия в централната част на [[Турция]], във вътрешните части на [[Малоазиатска планинска земя|Малоазиатската планинска земя]]. На север е ограничено от [[Понтийски планини|Понтийските]], а на юг от [[Тавър|Таврийските планини]]. На изток преходът е плавен към следващото плато от Предна Азия – [[Арменско плато|Арменското]]. На северозапад и запад към [[Егейско море|Егейско]] и [[Мраморно море]], широкото полупустинно плато е оградено от ниски планинските масиви, които постепенно преминават в тесни и плодородни крайбрежни низини. Дължината му от запад на изток е около 700 km, а широчината от север на юг – около 400 km.
Изградено е основно от палеогенови и неогенови седиментни наслаги. С ясно изразените кватернерни разломи са свързани многобройните проявления на затихнал вулканизъм. В югоизточната му част се издигат угасналите вулкани Хънзър (2750 m), Тахталидаг (2700 m), Сюнбюл (2562 m) и най-високия '''[[Ерджиес]] (3916 m)'''. Повърхността на платото е предимно заравнена с преобладаващи височини от 900 до 1500 m с островно разположени хребети, върховете на които надвишават 2000 m. В южните му части има редица безотточни падини заети от солончаци, солени ([[Туз (езеро)|Туз]], Акшехир, Аджигьол, Бурдур и др.) и сладководни езера ([[Бейшехир (езеро)|Бейшехир]], [[Егирдир|Егридир]], Хойрин и др.) и наклонени равнини с множество оазиси.
Климатът на плотото е субтропичен, континентален с относително студена зима и горещо лято. Средните годишни валежи са
Западните и южните части на Анадолското плато са предимно безотточни, северните му райони се отводняват от реките [[Сакария]] и [[Къзълърмак]] (от басейна на [[Черно море]]) и техните притоци, а източните и югоизточните – от десните притоци (Чалтъ, Куручай, Тахма) на [[Ефрат]] (от басейна на [[Персийския залив]]) и горното течение на река [[Сейхан]], вливаща се в [[Средиземно море]].
Анатолийското плато е изградено предимно от седиментни скали. Включва безотточни котловини, предимно солени езера (Туз, Сифе), но и сладководни на юг. Растителността е полупустинна – [[степ]]на. Платото е залесено само на северозапад и североизток откъм Понтийските хребети. Земеделските култури които се отглеждат се напояват с дъждовна вода. Широко застъпено е отглеждането на [[пшеница]], като основна култура. Поливното земеделие е ограничено в областите около реките, и на местата където има достатъчно подземни води на разположение. Поливните култури отглеждани на платото са [[ечемик]], [[царевица]], [[памук]], различни плодове, [[грозде]], [[опиумен мак]], [[захарно цвекло]], [[роза|рози]] и [[тютюн]]. Платото е подходящо и за [[скотовъдство]], давайки паша на животните.▼
▲
▲Средните годишни валежи са от 400 mm, а в сухите му части – 300 mm. Въпреки това, те са циклични и непостоянни, като за сигурни могат да се броят не повече от 200 mm, което внася нестабилност в напояването и води до намаляване на селскостопанските добиви през недъждовните години, още повече, че този воден недостиг се отразява и на поливното земеделие. Пасищата допринасят до ерозия на почвата в някои части на платото. През лятото има чести прашни бури от фин жълт прах по територията на цялото плато. Понякога и рояци скакалци опустошават източните му части през април и май. Като цяло температурите са високи за тези географски ширини, а почти през цялото лято няма валежи. През зимата е обратното – много студено време с обилни снеговалежи.
През платото преминава основния и най-пряк сухоземен път от Европа за Близкия изток. Той води към [[Киликия]] през [[Киликийски порти|Киликийските порти]].
| |||