Анадолско плато: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
}}
'''Анадолско''' или '''Малоазиатско плато''', срещано още и като '''Анатолийско плато''', е територия в централната част на [[Турция]], във вътрешните части на [[Малоазиатска планинска земя|Малоазиатската планинска земя]]. На север е ограничено от [[Понтийски планини|Понтийските]], а на юг от [[Тавър|Таврийските планини]]. На изток преходът е плавен към следващото плато от Предна Азия – [[Арменско плато|Арменското]]. На северозапад и запад към [[Егейско море|Егейско]] и [[Мраморно море]], широкото полупустинно плато е оградено от ниски планинските масиви, които постепенно преминават в тесни и плодородни крайбрежни низини. Дължината му от запад на изток е около 700 km, а широчината от север на юг – около 400 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/
Изградено е основно от палеогенови и неогенови седиментни наслаги. С ясно изразените кватернерни разломи са свързани многобройните проявления на затихнал вулканизъм. В югоизточната му част се издигат угасналите вулкани Хънзър (2750 m), Тахталидаг (2700 m), Сюнбюл (2562 m) и най-високия '''[[Ерджиес]] (3916 m)'''. Повърхността на платото е предимно заравнена с преобладаващи височини от 900 до 1500 m с островно разположени хребети, върховете на които надвишават 2000 m. В южните му части има редица безотточни падини заети от солончаци, солени ([[Туз (езеро)|Туз]], Акшехир, Аджигьол, Бурдур и др.) и сладководни езера ([[Бейшехир (езеро)|Бейшехир]], [[Егирдир|Егридир]], Хойрин и др.) и наклонени равнини с множество оазиси.<ref name="bse"/>
| |||