Уикипедия

Годфроа дьо Буйон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: Козметични промени
м форматиране; форматиране: 3x нов ред, 3 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност|благородник
| име-оригинал =
| портрет = Godfrey of Bouillon, holding a pollaxe. (Manta Castle, Cuneo, Italy).jpg
| категория = монарх
| портрет-описание = Фреска от около 1420 година▼
| описание = [[крал на Йерусалим|владетел на Йеерусалим]]
| портрет =
▲| портрет-описание = Фреска от около 1420 година
| име-рождено =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
| период = [[1099]] – [[1100]]
| коронация =
| предшественик =
| наследник = [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]]
| други титли = [[граф]] на [[Буйон]]<br>[[херцог]] на [[Долна Лотарингия]]
| религия =
| герб =
| отличия =
}}
}}
 
'''Годфроа дьо Буйон''' ({{lang|fr|Godefroi de Bouillon}}) е [[Франция|френски]] и [[Лотарингия|лотарингски]] [[благородник]], един от водачите на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] от 1096 година до смъртта си. От 1076 година е граф на [[Буйон]], а от 1087 – херцог на [[Долна Лотарингия]]. След падането на [[Йерусалим]] през 1099 година става първият владетел на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]], като отказва да използва титлата [[крал]].<ref>Ришар, Жан. ''„История на кръстоносните походи“'', (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 954-320-048-3</ref><ref>Грусе, Рене ''„История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство“'', том I, част I, ISBN 978-954-584-374-7</ref>
 
== РанниПроизход и ранни години ==
Роден е около 1060 година в [[Булон сюр Мер|Булон]] като втори син на местния граф [[Йосташ II|Йосташ II дьо Булон]] (* 1020; † 1085) и [[Ида Лотарингска]] (* ок. 1040; † 1113). Брат е на [[Йосташ III]] († 1125) и [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]] (* 1058; † 1118).

Изглежда, че Годфроа ще остане второстепенен рицар в служба на някой поземлен благородник, докато вуйчо му [[Готфрид IV (Лотарингия)|Годфрид IV]], херцог на Долна Лотарингия, не умира без да остави наследник през 1076 година, завещавайки му короната си. Долна Лотарингия, част от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], играе важна роля със стратегическата си позиция между [[Франция]] и германските територии, затова тогавашният немски крал и бъдещ император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] решава да постави короната на херцогството в ръцете на собствения си син, а на Годфроа да даде малкото графствоГрафство Буйон. Въпреки това Годфроа останалостава лоялен към императора, вземайки участие в част от конфликтите на Хайнрих, дори в този с папа [[Григорий VII]]. Едва през 1087 година, след редица борби за поддържане контрола над малкото земи, над които Хайнрих не поставил ръка, и години на лоялност към немския крал, Годфроа най-после си връща короната на Долна Лотарингия.
 
== Участие в Първи кръстоносен поход ==
[[Файл:Godefroy_de_Bouillon.jpg|ляво|мини|Годфроа дьо Буйон и благородниците пред [[Алексий I Комнин]]]]
През 1095 година новият папа [[Урбан II]] призовалпризовава за [[кръстоносен поход]] с цел превземането на Йерусалим от [[Ислям|мюсюлманите]]. За да събере пари за рицари, които да се бият с него в [[Светите земи]], Годфроа трябва да продаде част от земите си. Братята му, които не разполагали с владения в [[Европа]], се присъединяват към него. Той обаче не е единственият благородник, събрал подобна армия – известно е, че графът на [[Тулуза]] – [[Реймон дьо Сен Жил]] мобилизира най-многочислената кръстоносна войска. Заради това, както и фактът, че бил най-възрастен (тогава на 55) и може би най-известен, Реймон очаква да е водач на похода. С него бил и представителят на папата – Адемар, епископ на [[Пюи дьо Дом (департамент)|Пюи]]. Други две кръстоносни групи се предвождали от норманския рицар [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд от Таранто]] и [[Робер II (граф на Фландрия)|Робер II, граф на Фландрия]]. Всяка от тези армии пътувала отделно. При пристигането си в [[Константинопол]] кръстоносците произнасят [[васал]]на клетва към византийския император [[Алексий I Комнин]], по силата на която те обещават подкрепа за връщането на част от земите, които по-рано са били отнети от [[Селджуци|селджукските турци]].
 
Първата победа обединените сили на рицарите и византийците извоюват през пролетта на 1097 година в [[обсада на Никея (1097)|обсадата на Никея]], важен град в [[Мала Азия]], столица на [[Иконийски султанат|Румския султанат]], в която Годфроа не играе важна роля. През следващите две години Годфроа продължава да играе малка, но важна роля в битките по пътя към Йерусалим. След [[Обсада на Антиохия (1097-1098)|падането на Антиохия]] ситуацията в кръстоносната армия се променя – клетвата за вярност към [[Византия]] вече е компрометирана след като Алексей отказва да подкрепи католическите войски при обсадата и редица благородници избират да се върнат в Европа; представителят на папата Адемар загива при обсадата на града; Боемунд, дотогава основна фигура в похода, остава да отбранява новосъздаденото [[Антиохийско княжество|княжествоКняжество Антиохия]]; по-малкият брат на Годфроа – [[Балдуин дьо Булон|Балдуин]], също остава в държавата, която е установил в [[графство Едеса|Едеса]].▼
[[Файл:Godefroi of Bouillon leads the army.jpg|мини|Годфроа от Буйон води кръстоносната армия – миниатюра от XIII век]]
Най-могъщият и влиятелен рицар, все още лоялен към идеята за освобождаване на Йерусалим, остава Реймон, към когото Годфроа се присъединява в похода към Свещения град, който е под контрола на нов враг – [[Фатимиди]]те, завзели го през август 1098 година. Едва в Йерусалим Годфроа започва да добива сериозна слава сред кръстоносците. Той, заедно с част от рицарите си, са първите [[християни]], влезли в града при атаките на 14 и 15 юли 1099 година, завършили с масови кланета на [[мюсюлмани]], [[евреи]] и [[православни]]. Малко след падането на града благородниците се събират в църквата „[[Възкресение Христово (Йерусалим)|Божи гроб]]“, където дават титлата „крал“ на Реймон дьо Сен Жил, който обаче отказва, като смята, че предложението не е искрено, тъй като е направено от хора, които по всякакъв начин се стремят да ограничат властта му. Той най-вероятно очаква аристократите да настояват той да заеме предложената позиция. Това обаче не се случва и Годфроа, който вече е по-популярният от двамата, приема да бъде водач на новата държава [[Йерусалимско кралство]], без обаче ясно да бъде наричан крал. Според хронистите „той„''той отказва да носи златна корона там, където Христос е носил трънен венец“венец''“. След неочаквания развой Реймон напуска града, премествайки се с армията си към [[Йерихон]] и [[река Йордан]], където се покръства<ref>{{Грусе|294}}</ref>.▼
▲Първата победа обединените сили на рицарите и византийците извоюват през пролетта на 1097 година в [[обсада на Никея (1097)|обсадата на Никея]], важен град в Мала Азия, столица на [[Иконийски султанат|Румския султанат]], в която Годфроа не играе важна роля. През следващите две години Годфроа продължава да играе малка, но важна роля в битките по пътя към Йерусалим. След [[Обсада на Антиохия (1097-1098)|падането на Антиохия]] ситуацията в кръстоносната армия се променя – клетвата за вярност към Византия вече е компрометирана след като Алексей отказва да подкрепи католическите войски при обсадата и редица благородници избират да се върнат в Европа; представителят на папата Адемар загива при обсадата на града; Боемунд, дотогава основна фигура в похода, остава да отбранява новосъздаденото [[Антиохийско княжество|княжество Антиохия]]; по-малкият брат на Годфроа – [[Балдуин дьо Булон|Балдуин]], също остава в държавата, която е установил в [[графство Едеса|Едеса]].
 
▲Най-могъщият и влиятелен рицар, все още лоялен към идеята за освобождаване на Йерусалим, остава Реймон, към когото Годфроа се присъединява в похода към Свещения град, който е под контрола на нов враг – [[Фатимиди]]те, завзели го през август 1098 година. Едва в Йерусалим Годфроа започва да добива сериозна слава сред кръстоносците. Той, заедно с част от рицарите си, са първите християни, влезли в града при атаките на 14 и 15 юли 1099 година, завършили с масови кланета на [[мюсюлмани]], [[евреи]] и [[православни]]. Малко след падането на града благородниците се събират в църквата „[[Възкресение Христово (Йерусалим)|Божи гроб]]“, където дават титлата „крал“ на Реймон дьо Сен Жил, който обаче отказва, като смята, че предложението не е искрено, тъй като е направено от хора, които по всякакъв начин се стремят да ограничат властта му. Той най-вероятно очаква аристократите да настояват той да заеме предложената позиция. Това обаче не се случва и Годфроа, който вече е по-популярният от двамата, приема да бъде водач на новата държава [[Йерусалимско кралство]], без обаче ясно да бъде наричан крал. Според хронистите „той отказва да носи златна корона там, където Христос е носил трънен венец“. След неочаквания развой Реймон напуска града, премествайки се с армията си към Йерихон и река Йордан, където се покръства<ref>{{Грусе|294}}</ref>.
 
[[Файл:Armoiries_de_Jérusalem.svg|ляво|мини|Герб на кралство Йерусалим]]
 
== Кралство Йерусалим ==
След отказа си да бъде коронован за крал се приема (без абсолютна сигурност), че Годфроа получава титлата ''Advocatus Sancti Sepulchri'' (''„Защитник на Гроба Господен“''). За това можем да съдим единствено от едно писмо, което дори не е написано от него.

За краткото си управление той трябва да защитава новата държава от египетските Фатимиди, които били сразени в [[Битка при Аскалон|битката при Аскалон]] през август. Следващата 1100 година не е успешна за Годфроа – той не е в състояние да разшири кралството чрез военна кампания, а и среща вътрешна съпротива от страна на [[патриархПатриархат|патриарха]]а на Йерусалим – [[Дагоберт, патриарх на Йерусалим|Дагоберт]], причините за която са все още неясни, но се смята, че висшият духовник е искал кралството да се превърне във феодално владение на папата. Тази версия е подкрепена само от един исторически източник – Уилям, архиепископ на [[Тир]], докато други говорят за клетва за лоялност, която Дагоберт и съюзникът му Танкред, племенник на Боемунд, произнасят пред Годфроа.
 
== Смърт ==
[[Файл:Godfrey of Bouillon, holding a pollaxe. (Manta Castle, Cuneo, Italy).jpg|мини|Годфроа дьо Буйон, фреска от ок. 1420 г., ''Замък Манта'', [[Кунео]], [[Италия]]]]
Арабският хронист [[Ибн ал-Каланиси]] разказва: {{цитат|Докато обсаждал град [[Акра (Израел)|Акра]], Годфроа, владетелят на Йерусалим, бе уцелен от стрела, което го уби.|}}
 
Line 29 ⟶ 47:
 
== Памет ==
Ролята на Годфроа в кръстоносния поход е описана от редица хронисти, сред които [[Гийом от Тир]], [[Алберт от Аахен]], анонимния автор на ''Gesta Francorum'' и Раймон от Агилер.
 
Като първи владетел на Йерусалим Годфроа е идеализиран от по-късните хронисти. Той е описван като предводител на кръстоносците, крал на Йерусалим и законодател, създал писаните закони в кралството (асизи на Йерусалим). Посочва се сред идеалните рицари, известни като Деветте достойни (персонификация на рицарските идеали в средновековната католическа традиция). Всъщност Годфроа е един от няколко предводители на кръстоносците. Първият, приел титлата крал на Йерусалим е брат му Балдуин I, наследил Годфроа през 1100 г. Законите на кралството се развиват постепенно.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Годфроа_дьо_Буйон“.