Уикипедия

Хузестан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м →‎Икономика: -, replaced: {{мъниче|Иран|география}} → {{мъниче|Иран|административна единица}} редактирано с AWB
Разширяване на статията
Ред 11:
| горна-единица-име =
| столица-име = [[Ахваз]]
| площ = 6405564 055
| население = 4 274710 979509
| население-година = 20062016
| подразделения1-вид = [[Административно деление на Иран|Шахрестани]]
| подразделения1-име = 2729
| подразделения2-вид = [[Административно деление на Иран|Бахши]]
| подразделения2-име = 70
| управител-вид = Управител
| управител-име =
Ред 27:
| сайт =
}}
'''Хузестан''' ({{lang|fa|خوزستان}}) е един от 31 [[Провинции на Иран|остана]] на [[Иран]]. Разположен е в югозападната част на страната, включен е в административния [[Региони в Иран|Регион 4]]. Заема площ около 64 000 km² <ref>[http://www.statoids.com/uir.html Statoids. Provinces of Iran]</ref> и е с население близо 5 милиона. Известен е със своите големи петролни залежи. Административен център е град [[Ахваз]].
'''Хузестан''' (на фарси:استان خوزستان, правопис по [[Американска система BGN|Американската система BGN]] ''Khūzestān'') е [[остан]] (провинция) в [[Иран]] с площ 64 055 km². Намира се на североизточния бряг на [[Персийския залив]]. Административен център на областта е град [[Ахваз]]. Вторият по големина град в провиницията е Абадан. Тази иранска провинция е позната и с още едно име – Арабистан. Наименованието на региона идва от първите обитатели на тези земи, персийското племе на хузите, които населявали тези земи до създаването на империята на Ахеменидите. Официалното название на областта Хузестан е окончателно утвърдено с декрет на [[шахиншах]]а [[Реза Шах Пахлави]] през 1923 г. До 1925 г. територията на днешен Хузестан се намира под протектората на Британската империя.
 
== ГрадовеЕтимология ==
С думата ''хуз'' персийците са наричали народа, населявал земите около [[Суза]] ([[Елам]]). Хузестан означава „Земя на хузи“. Името на град Ахваз има същия произход и се образува от арабската форма на множественото число на „хуз“. Арабите са наричали града ''Суг ал-Ахваз'' (Пазар на хузи). През вековете територията е била наричана Худи или Худжи, в арабските източници от 10-и век е споменавана като Хузестан. През 17-и век след масовото заселване на арабите в нейните райони, те стават известни като Арабистан. През 1925 г. названието Арабистан се отменя и целият остан се нарича Хузестан.<ref name="чамбер"/><ref name="сват">[https://ur.booksc.eu/dl/27736915/4a705e Svat Soucek. Arabistan or Khuzistan]</ref><ref>{{cite book|last=Kent|first=Roland|title=Old Persian: Grammar, Texts & Lexicon|series=American Oriental Series|volume=33|publisher=American Oriental Society|year=1953|isbn=0-940490-33-1|pages=53}}</ref><ref>[http://www.mapnall.com/en/Map-Khuzestan-Province_4.html Khuzestan Province (Ostān-e Khūzestān)]</ref>
* [[Ахваз]] – 1 338 126 души ([[2006]])
 
* [[Абадан]] – 415 139 души ([[2005]])
== История ==
Територията на днешния Хузестан е заселена от около 6000 години пр.н.е. от народи, дошли от планините [[Загрос]]. Градовете възникват през 4-то хилядолетие пр.н.е., един от тях е Суза, столицата на еламското царство. Множеството нашествия и войни завършват с включването на територията в [[Асирийска империя|Асирийската империя]] (639 г. пр.н.е.). След нейното разпадане Хузестан преминава под контрола на [[Ахеменидите]]. Става сатрапия на [[Персийската империя]], когато [[Кир Велики]] завладява Вавилон (539 г. пр.н.е.). Суза се използва от персийските царе като една от трите им столици. [[Александър Македонски]] завзема Суза през 331 г. пр.н.е. и до 148 г. пр.н.е. Хузестан е сатрапия Сузиана на империята на [[Селевкиди]]те. След това регионът преминава под контрола на [[Партско царство|Партското царство]], Сасанидите поемат управлението над него през 226 г. [[Шапур I]] основава град Гондишапур (Джондишапур), който се превръща в център за наука и култура на Сасанидската империя.<ref name="чамбер"/><ref name="британика"/>
 
През 639 г. започва арабската инвазия в Хузестан. Суза е завзета бързо, Шущар е обсаден в продължение на 18 месеца, Хузестан окончателно преминава под ислямски контрол след битката при Нахованд през 642 г. В края на 9-и век основателят на Сафаридската династия, Якуб Лейс, успява да надделее над халифатските сили и да завладее Хузестан. Монголското нашествие през 13-и век води до разрушителни последствия за Хузестан. В средата на 15-и век значително се засилва миграцията на арабските племена от приграничните територии, така че през епохата на [[Сефевиди]]те западните области на Хузестан са известни като Арабистан. Сефевидската династия през цялото време на своето съществуване води борба за надмощие с арабските [[шейх]]ове, стремящи се към доминиране в Арабистан. През 1925 г. основателят на последната иранска династия [[Реза Шах Пахлави]], успява да установи централизиран контрол над целия остан, той отменя и названието Арабистан.<ref name="чамбер"/><ref name="сват"/>
 
== География ==
Хузестан се намира на североизточния бряг на [[Персийския залив]], има сухопътна граница с [[Ирак]] на запад и граничи с иранските остани [[Илам (остан)|Илам]], [[Лурестан]], [[Чахар Махал и Бахтияри]], [[Кохгилюе и Бойер Ахмад]] и [[Бушер (остан)|Бушер]].
 
Северните и източните райони на Хузестан са покрити с планините на веригата [[Загрос]], те заемат около 40% от територията на остана. Най-високата точка е с надморско равнище 3613 m, връх на планината Менгащ. Централната и южната части са равнинни. Равнината се нарича Хузестанска, тя е най-голямата в Иран и се простира до Персийския залив. През територията на остана текат реките [[Карун]], Кархе и Джарахи. Напояваните с техните води западни райони притежават плодородни земи.
 
Климатът като цяло е горещ и сух, в района на шахрестан Изе той се квалифицира като средиземноморски полувлажен. Средногодишното количество валежи е 284.3 mm, броят на дни, през които вали, е 39. Средногодишната температура е 25.3°С. Усреднените за целия остан стойности на максималните и минималните температури, измерени в различни райони, са съответно 32.4°С и 18.2°С. Най-високата лятна температура, 53.7°С, е била регистрирана в гр. Ахваз, най-ниската зимна, -8.4°С, в гр. Дехдез (шахрестан Дезпарт).<ref>{{икона|fa}} [http://khzmet.ir/image/climakh.pdf ویژگیهای جغرافیایی واقلیمی استان خوزستان. اداره کل هواشناسی خوزستان]</ref>
 
== Административно деление ==
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Централният град на шахрестана в повечето случаи носи неговото название. След последните промени през 2021 г. остан Хузестан има 29 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.<ref>{{икона|fa}} [https://www.amar.org.ir/portals/0/census/1395/results/Census95_Khanevar_Jameiyat.xlsx جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان]</ref>
 
{| class="wikitable centered"
|+
! Карта на остан
! Шахрестан
! Население
! Шахрестан
! Население
|-
|rowspan="16" style="vertical-align:top" | [[File:Khuzestan.svg|400px]]
|-
| style="text-align:center;"|Абадан
| style="text-align:center;"|298 090
| style="text-align:center;"|Хорамшахр
| style="text-align:center;"|170 976
|-
| style="text-align:center;"|Агаджари
| style="text-align:center;"|17 654
| style="text-align:center;"|Дезфул
| style="text-align:center;"|443 971
|-
| style="text-align:center;"|Омидийе
| style="text-align:center;"|92 335
| style="text-align:center;"|Дащ-е Азадеган
| style="text-align:center;"|107 989
|-
| style="text-align:center;"|Андика
| style="text-align:center;"|47 629
| style="text-align:center;"|Рамшир
| style="text-align:center;"|54 004
|-
| style="text-align:center;"|Андимешк
| style="text-align:center;"|171 412
| style="text-align:center;"|Рамхормоз
| style="text-align:center;"|113 776
|-
| style="text-align:center;"|Ахваз
| style="text-align:center;"|1 302 591
| style="text-align:center;"|Шадеган
| style="text-align:center;"|138 480
|-
| style="text-align:center;"|Изе
| style="text-align:center;"|198871
| style="text-align:center;"|Шуш
| style="text-align:center;"|205 720
|-
| style="text-align:center;"|Баг-е Малек
| style="text-align:center;"|105 384
| style="text-align:center;"|Шущар
| style="text-align:center;"|192 028
|-
| style="text-align:center;"|Бави
| style="text-align:center;"|96 484
| style="text-align:center;"|Карун
| style="text-align:center;"|105 872
|-
| style="text-align:center;"|Бандар-е Махшахр
| style="text-align:center;"|296 271
| style="text-align:center;"|Готванд
| style="text-align:center;"|65 468
|-
| style="text-align:center;"|Бехбахан
| style="text-align:center;"|180 593
| style="text-align:center;"|Лали
| style="text-align:center;"|37 963
|-
| style="text-align:center;"|Хамидийе
| style="text-align:center;"|53 762
| style="text-align:center;"|Масджед-е Солейман
| style="text-align:center;"|113 419
|-
| style="text-align:center;"|Хафткел
| style="text-align:center;"|22 119
| style="text-align:center;"|Хендиджан
| style="text-align:center;"|38 762
|-
| style="text-align:center;"|Ховейзе
| style="text-align:center;"|38 886
| style="text-align:center;"|Кархе
| style="text-align:center;"|69 331
|-
| style="text-align:center;"|Дезпарт
| style="text-align:center;"|19 321
|
|
|-
|}
Шахрестан Кархе до 2020 г. е бахш на шахрестан Шуш, шахрестан Дезпарт до 2021 г. е бахш на шахрестан Изе.<ref>{{икона|fa}} [https://rc.majlis.ir/fa/law/show/1632963 تصویب نامه در خصوص تقسیمات کشوری درشهرستان شوش استان خوزستان]</ref><ref>{{икона|fa}} [https://dotic.ir/news/9837 تصویبنامه درخصوص تقسیمات کشوری در شهرستان ایذه استان خوزستان]</ref>
 
== Население ==
Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остан Хузестан е 4 710 509 души, от тях над 75% живеят в градовете. 86.3% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).<ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/results/general/population/census-2016-general-results-population-t1.xls Census 2016. General results]</ref><ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/Iran_Census_2016_Selected_Results.pdf Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016]</ref>
По данни от [[2005]] година, населението на провинцията е 4 345 607 души.
 
Територията на остана е населена с много етнически групи, най-многобройните са [[персийци]], [[араби]], [[лури]]. Етническите малцинства са [[кюрди]] и племена от тюркски произход (гашгаи, афшари). Основната религия е [[шиизъм|шиитски ислям]], [[арменци]]те и [[мандейци]]те са религиозни малцинства.<ref name="британика">[https://www.britannica.com/place/Khuzestan Encyclopaedia Britannica. Khūzestān geographical region, Iran]</ref><ref name="чамбер">[https://www.iranchamber.com/provinces/15_khuzestan/15_khuzestan.php Iran Chamber Society. Province of Khuzestan]</ref>
 
== Икономика ==
Хузестан е един от икономически развитите остани на Иран. Основната индустриална дейност е свързана с добива и преработката на петрол. Големите нефтени полета се намират в шахрестан Масджед-е Солейман и в юго-западната част на остана, в гр. Абадан функционира голяма рафинерия. Петролът и предприятията на стоманодобивна, химическа, циментова, лека и хранително-вкусова промишлености създават съществен дял от националния брутен вътрешен продукт.<ref>[https://books.google.bg/books?id=qzUGDAAAQBAJ&pg=PT45&lpg=PT45&dq=Khuzestan+ranks+third+among+Iran%27s+provinces+in+GDP&source=bl&ots=Tj1gkgLrNU&sig=ACfU3U1sddM49HaNe-d0iY1drwHhSjV7RQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwij2NXu3PL0AhUySvEDHaT9D1wQ6AF6BAgtEAM#v=onepage&q=Khuzestan%20ranks%20third%20among%20Iran's%20provinces%20in%20GDP&f=false H. RamHormozi, „Averting An Iranian Geopolitical Crisis: A Tale of Power Play for Dominance Between Colonial Powers, Tribal and Government Actors in the Pre and Post World War One Era“], FriesenPress (April 20, 2016), ISBN ‏1460280652</ref> Водноелектрическите централи на реките Карун и Кархе са включени в електроенергийната система на страната.
В миналото районът е считан за житница на [[Месопотамия]] и [[Персия]]. Хузестан е богат на [[нефт]] и [[газ]], поради което е бил обект на нападения от страна на съседен [[Ирак]]. В Хузестан се намира и най-голямата [[ВЕЦ]] в Иран.
 
Селското стопанство увеличава значително своята производителност благодарение на построения през 1962 г. язовир на р. Дез и иригационните проекти на другите реки. Климатът и водните ресурси на остана позволяват поливното отглеждане на [[Финикова палма|финикови палми]], [[цитрус]]ови и други плодови дървета, пъпеши и зеленчуци. Произвеждат също [[зърнено-житни култури]], сусам, [[бобови]], захарна тръстика, [[маслодайни култури]], памук.<ref name="британика"/>
 
Градовете на остана и пристанищата на Персийския залив са свързани с автомобилна мрежа. Между Ахваз, Дезфул и Абадан има железопътен транспорт. В Абадан има международно летище, летището в Ахваз обслужва вътрешни и регионални дестинации. Малки летища за вътрешни полети има в Бандар-е Махшахр, Омидийе и Дезфул.
 
== Образование ==
Хузестан разполага с 70 научни и образователни организации. Освен разположените в административните центрове на няколко шахрестана Медицински университети и филиали на Свободен ислямски университет, провинцията има:<ref>{{икона|fa}} [https://myreshte.ir/Province/13 دانشگاه های استان خوزستان]</ref>
*Университет за Петролна индустрия, гр. Абадан;
*Университет Шахид-е Чамран, гр. Ахваз ;
*Технически университет Дженди Шахпур, гр. Дезфул;
*Технически университет Хатам Ал Анбиа, гр. Бехбахан;
*Технически университет Шохадайе Ховейзе, гр. Сусангерд;
*Университет по морски науки и технологии, гр. Хорамшахр;
*Университет за селско стопанство и природни ресурси на Хузестан, гр. Бави.
 
== Забележителности ==
На територията на Хузестан се намират древни исторически обекти и природни забележителности, включени в националния списък на културно наследство на Иран, три от тях са обекти от [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка]] за [[ЮНЕСКО]]:<ref>[https://www.visitiran.ir/province/khuzestan-province Khuzestan Province]</ref>
*[[Историческа хидравлична система Шущар]] – обект на ЮНЕСКО, от епохата на Сасанидите;
*[[Суза]] – обект на ЮНЕСКО, един от най-древните градове на света;
*[[Чога Занбил]] – обект на ЮНЕСКО, [[зикурат]] на [[еламити]]те;
*Скални фигури Кул-е Фара – древен комплекс от епохата на еламитите;
*Мост над река Дез – в град Дезфул, от епохата на Сасанидите;
*Гробницата на пророка [[Даниил (пророк)|Даниил]]
*Лагуна Хур ал-Азим или Хур ал-Ховейзе – голямо водно пространство (над 125 000 ha) на граница с Ирак.
<gallery mode="packed" class="center" heights="150">
Файл: Shushtar Historical Hydraulic System Darafsh (6).jpg| Хидравличната система Шущар
Файл: ChoghaZanbil Darafsh (82).jpg|Зикуратът на Чога Занбил
Файл: Kul-e Farah Darafsh (87).JPG|Скалните фигури Кул-е Фара
</gallery>
 
== Източници ==
<references />
 
{{мъниче|Иран|административна единица}}
 
[[Категория:Остани в Иран]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хузестан“.