Сапун: Разлика между версии

В горещия процес натриевата основа и мазнините се варят заедно при 80–10080 – 100 °C, докато се получи осапунване, което производителят може да определи на вкус. След това горещият сапун се слага в отливка.

Натриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. След като двете фази се охладят поотделно до 37–4337 – 43 °C с не повече от 5,5 °C разлика, те вече могат да се смесят. След много бъркане сместа става на пудинг.

Тогава сместа се сипва в отливки, като се завива с кърпи, за да се предпази от прекалено бързо охлаждане, и остава така за 18–4818 – 48 часа. Има изключение при млечните сапуни. През това време е нормално сместа да мине през т. нар. „гел фаза“, когато сапунът става прозрачен за няколко часа. Когато температурата на сапуна се изравни със стайната, той става достатъчно плътен, за да се махне от отливката. Тогава сапунът се нарязва на парчета и е готов за ползване. Сапуните, произведени по студения процес, се оставят за изсушаване в продължение на 2–62 – 6 седмици в зависимост от съставките. Препоръчително е да престоят 4 седмици.

По-голямата част от водата тогава се извлича от сапуна. Това е бил традиционният метод до появата на вакуумните сушилни. Сухият сапун (6–126 – 12% влажност) се слага в малки капси. Тези капси са готови за превръщане в стабилен продукт. Сапунените капси се комбинират с миризми и други материали и след това се мелят. После сапунът отива в рафинерия, за да се пластифицира масата. Веднага след като излезе, минава през вакуумна камера, където се премахва всякакъв въздух, след което се нарязва, минава през щампа и се пакетира по различни начини. Много често се добавят наноскопични метали за специално оцветяване и антибактериални свойства.