Лаврентий Берия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 103.110.48.200 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
Допълнение, разширение, редактиране, източници. |
||
Ред 22:
Берия е също така ръководител на организираната от Сталин [[Голяма чистка]] през [[1930-те]] години, но всъщност я ръководи само в заключителната ѝ фаза. Преди да започне работа в [[Москва]], през 1920-те години е шеф на [[ГПУ]] в [[Грузия]], а после секретар на Грузинската компартия. Под неговото ръководство [[Грузия]] се превръща в курортен център на Съветския съюз, увеличава се значително количеството на произвежданата [[селско стопанство|селскостопанска продукция]] и се повишава значително средната [[грамотност]] на населението.
Берия лично отговаря за проекта на съветската атомна бомба, под негово ръководство е извършван и шпионажът в [[САЩ]] и кражбата на документи за нея<ref name="US DOE">{{cite web |publisher=US Department of Energy – Office of History and Heritage Resources |title=Manhattan Project: Espionage and the Manhattan Project, 1940 – 1945 |url=https://www.osti.gov/opennet/manhattan-project-history/Events/1942-1945/espionage.htm}}</ref>. След Втората световна война той организира комунистическия преврат на държавните институции в [[Централна Европа]] и [[Източна Европа]] и политическите репресии в тези страни. След смъртта на Сталин през март 1953 г. Лаврентий Берия става първи заместник-премиер на Съветския съюз и ръководител на Министерството на вътрешните работи за кратко време, като борбата за главния пост се води основно между него и [[Никита Хрушчов]]. Въпреки това, при [[преврат]] от Хрушчов с помощта на маршала на Съветския съюз [[Георгий Жуков]] през юни 1953 г., Берия в крайна сметка е отстранен от власт и арестуван по обвинения в [[изнасилване]] и [[предателство]]. Той е осъден на смърт чрез [[разстрел]] на [[23 декември]] [[1953]] г. <ref name="Берия- разстрел">{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/24jun2010/beria.html|title=Лаврентия Берию в 1953 году расстрелял лично советский маршал|publisher=}}</ref>. Присъдата е изпълнена на същия ден, по собствена инициатива, от генерал-полковник [[Павел Батицки]]. След смъртта му управлението полага много грижи името и престъпните му дела да бъдат заличени.
Престъпленията му включват отговорността за [[екзекуция]]та на милиони хора или изпращането им в трудовите лагери [[ГУЛАГ]]. На Берия се приписва разширяването на тези лагери и контрола над тайни центрове за задържане за [[учен]]и и [[инженер]]и,
== Биография ==
Ред 103:
=== Арестуване и екзекуция ===
Още преди погребението на Йосиф Сталин, Берия започва серия от реформи, с които цели да опозори Сталин. Едно от предложенията, влязло в сила, е амнистията на повече от един милион затворници. Друго предложение, което бива отхвърлено, е освобождаване от контрол на [[ГДР]], в името на единна и неутрална Германия, в замяна на компенсация от страна на Западна Германия. [[Никита Хрушчов]] определя тази идея като антикомунистическа, съюзява се с Маленков и са подкрепени и от други членове на Президиума, за да спрат по-голяма част от предложенията на Берия. Страхът от преврат, планиран от Берия, не е тайна и Хрушчов споделя опасението си: „Берия точи ножове срещу нас…“. След смъртта на Сталин, Берия става първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР и едновременно министър на вътрешните работи за кратко време (1953 г.). Като се има предвид разширяването на властовата база на Берия, реалния му авторитет и факта, че Системата сега набляга на своята отдаденост към върховенството на закона, опонентите на Берия решават да елиминират страховития шеф на политическата полиция, който, освен това, вече е облякъл маската на почтен и „либерален“ политик. Хрушчов, Маленков и целият тогавашен партиен елит са нямали друг избор, освен да се справят с противника си от Политбюро, използвайки неговите крайни методи. Силата на държавната сигурност не оставя на противниците на Берия друг избор, освен заговор и незабавната му екзекуция, което позволява да се предотврати евентуален опит на неговите поддръжници да организират контраконспирация. За целта използват най-авторитетните висши военни. Тогавашния министър на отбраната [[Николай Булганин]] извиква маршал [[Георгий Жуков]] и му казва да отиде по спешна работа в Кремъл, където този ден е трябвало да се проведе заседание на Министерския съвет на СССР. В „Спомени и размисли“ Жуков споделя:
{{цитат|В залата бяха Маленков, Молотов, Микоян и други членове на Президиума. Берия го нямаше. Първи проговори Маленков – че Берия иска да завземе властта, че ми е наредено, заедно с другарите си, да го арестувам. Тогава Хрушчов започна да говори. Микоян направи само забележки. Те говориха за заплахата, която Берия представлява в опитите си да вземе властта в свои ръце.
– Можете ли да извършите тази рискована операция?<br>
– Мога – казвам аз.<br>
Знаеха, че изпитвам дългогодишна неприязън към Берия, която се превърна във вражда. Имахме сблъсъци неведнъж при Сталин. Достатъчно е да кажа, че веднъж Абакумов и Берия искаха да ме арестуват. Те вече подбираха начини... Между другото, веднъж Сталин ми каза директно, че искат да ме арестуват. Берия прошепна на Сталин, но последният му отговори: „Не вярвам. Смел командир, патриот – и предател. Не вярвам. Край на тази мръсна идея.“ Разберете, че след това аз доброволно се ангажирах да го арестувам. За каузата.
Така беше решено. Лицата от личната охрана на членовете на Президиума бяха в Кремъл, недалеч от кабинета, където се събираха членовете на Президиума. На Серов поръчаха да арестува личните телохранители на Берия. Аз трябваше да арестувам Берия. Маленков каза как ще стане. Заседанието на Министерския съвет ще бъде отменено, министрите ще бъдат освободени по домовете си. Вместо това той ще открие заседание на Президиума. Заедно с Москаленко, Неделимий, Батицки и адютанта на Москаленко, трябва да седя в отделна стая и да чакам, докато от заседателната зала се чуят две позвънявания в тази стая.
Бях предупреден, че Берия е физически силен, познава техниките на джиу-джицу (ръкопашен бой).
– Нищо, мога да се справя, ние също имаме сили...
На 26 юни 1953 г. отиваме в залата. Берия седи зад масата в центъра. Моите генерали обикалят около масата, сякаш възнамеряват да седнат до стената. Приближавам се до Берия отзад, командвам: „Станете! Вие сте арестуван.“ Берия още не беше успял да стане и аз му изкривих ръцете...|}}
Берия е арестуван и задържан по обвинение в шпионаж в полза на [[Великобритания]] с цел сваляне на съветската власт. Много от неговите протежета също са арестувани.
Официалната версия е следната: след ареста на първия заместник-председател на Министерския съвет на СССР и член на Президиума на ЦК на КПСС, Л. П. Берия е задържан в Кремъл в продължение на няколко часа, а след това на тъмно е отведен в охраната на Московския военен окръг (ПВО). Твърди се, че през всичките месеци, през които е продължило разследването, той е бил държан там под арест.
Следствието завършва на 17.12.1953 г. Берия е обвинен, че „формира предателска група от враждебни към съветската държава заговорници, които си поставят за цел да използват органите на вътрешните работи срещу комунистическата партия и съветското правителство, поставяйки Министерството на вътрешните работи над партията и правителството за завземане на властта, ликвидиране на съветския строй, реставрация на капитализма и възстановяване на властта на буржоазията.“ В обвинителния акт директно се посочва, че „Л. П. Берия и неговите съучастници изграждат своите престъпни разчети да подкрепят заговора на реакционни сили от чужбина, за установяване на връзки с чуждестранни разузнавателни служби“.
От 18 до 23 декември се провеждат съдебните заседанията на Специално сформиран състав (ССС) на [[Върховен съд на СССР|Върховния съд на СССР]] с председател маршалът на Съветския съюз [[Иван Конев|И. С. Конев]]. Членове на ССС са Н. М. Шверник – председател на Всесъюзния централен съвет на профсъюзите, Е. Л. Зейдин – първи заместник-председател на Върховния съд на СССР, Н. А. Михайлов – секретар на Московския областен комитет на КПСС, М. И. Кучава – председател на Съвета на профсъюзите на Грузинската ССР, Л. А. Громов – председател на Московския градски съд, К. Ф. Лунев – първи заместник-министър на вътрешните работи на СССР и армейски генерал К. С. Москаленко. Освен Берия, подсъдими са още 6 души: В. Н. Меркулов – бивш министър на държавната сигурност, а напоследък министър на държавния контрол на СССР, В. Г. Деканозов – министър на вътрешните работи на Грузинската ССР, Б. З. Кобулов – заместник-министър на вътрешните работи на СССР, П. Я. Мешик – министър на вътрешните работи на Украинската ССР, С. А. Гоглидзе – началник на 3-то управление на Министерството на вътрешните работи на СССР и Л. Й. Влодзимирски – началник на отдела за разследване на особено важни дела на Министерството на вътрешните работи на СССР. Според някои историци „това е най-мащабният процес срещу служители на вътрешните работи и органите на държавна сигурност за цялата история на тяхното съществуване”. Всички заседания са закрити и ходът на процеса остава неизвестен за обществото. Берия е съден за държавно предателство, шпионаж, тероризъм и антиреволюционна дейност. Без адвокат и без право на обжалване, на 23 декември 1953 г. Берия е осъден на смърт. След произнасянето на съда той пада на колене и моли за милост, но без резултат. Още същия ден Лаврентий Берия е екзекутиран чрез изстрел в челото, произведен от генерал [[Павел Батицки]]. Останалите 6 подсъдими също са осъдени на смърт и застреляни в последния ден от процеса. <ref name="Берия- разстрел"></ref>
== В популярната култура ==
| |||