Разлика между версии на „Магнитна индукция“

'''Магнитната индукция''', (наричана още ''[[плътност]] на магнитния поток'') е [[вектор|векторна величина]], при която [[сила|силата]], действаща върху [[ток|токов]] елемент, е равна на векторното произведение на този елемент и магнитната индукция. Магнитната индукция в дадена точка от полето зависи от формата на проводника, по който тече токът, източник на полето. Друго нейно свойство е, че намалява с увеличаване на разстоянието от източника и е право пропорционалнаправопропорционална на тока, който създава полето. [[Токов елемент]] се нарича произведението от дължината на проводника и големината на тока, който тече по него.

където: F е силата, която действа върху проводника, I токът през проводника, L дължината на проводника, B е магнитната индукция. Тази формула е извества и като "Закон на Ампер".

{{физика-мъниче}}Посоката на магнитнта индукция можем да открием чрез правилото на дясната ръка (ако палецът сочи посоката на тока, а магнитната сила излиза перпендикулярно от дланта, опънатите пръсти сочат посоката на магнитната индукция). Представа за посоката на магнитната индукция получаваме от манитните индукционни линии - ориентирани по посока на полето мислени линии, читочиито допирателни вив всяка точка съвпадат с направлението на магнитната индукция.Ориентация по полето означава, че за един постоянен магнит тези линии излизат от севернияи и влизат в южния му полюс. Манитните индукционни линии са затворени линиии. Магнитните индукционни линии са затворени криви. Ако обхванем мислено с дясната ръка проводника, така че палецът да сочи посоката на тока, свитите пръсти ще сочат посоката на магнитните индукцинни линии.