Гийом дьо Шамплит: Разлика между версии

Гийом дьо Шамплит е втория син на Юд I дьо Шамплит, граф на Диджон и съпругата му Сибила. Дядо му е [[Юг дьо Блоа]], граф на Шампан, участник във [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]] и един от основателите на Ордена на [[Тамплиери]]те. Гийом „взима кръста“ през 1200 г. и заедно с брат си Юд II дьо Шамплит се присъединява към кръстоносците на Балдуин Фландърски и граф Юг дьо Сент Пол. През 1204 г. брата на Гийом – Юд е ранен при [[Превземане на Константинопол (1204)|обсадата на Константинопол]] и по-късно умира от раните си. След създаването на [[Латинска империя|Латинската Империя]], Гийом дьо Шамплит става васал на солунския владетел [[Бонифаций Монфератски]] и през 1205 г. участва заедно съсс [[Жофроа I дьо Вилардуен]] в завладяването на [[Пелопонес]]. Гийом дьо Шамплит оглавява армия от рицари с която завладява южната част на Пелопонес, която му е предоставена като като фиеф от сюзерена Бонифаций Монфератски. Във вътрешността на полуострова рицарите се сблъскват със силите на епирския деспот [[Михаил I Комнин]], който е разбит в Битката при маслиновата гора в Кундурос. След като гръцката съпротивата е преодоляна в края на 1205 г. е създадено кръстоносното [[Ахейско княжество|княжяство Ахея]], като за негов първи владетел е обявен Гийом дьо Шамплит.