Рисорджименто: Разлика между версии

м
пунктуация преди и след ref
No edit summary
м (пунктуация преди и след ref)
 
== Предистория ==
[[Файл:Santi di Tito - Niccolo Machiavelli's portrait headcrop.jpg|мини|[[Николо Макиавели]]]]След падането на [[Римска империя|Римската империя]] Италия постепенно се дели на много [[град-държава|градове-държави]]. Тази политическа система продължава да работи до [[Ренесанс]]а, когато започва нейният упадък в резултат от подема на модерните национални държави след [[Средновековие]]то. Италия, включително и [[Папска държава|Папската държава]], се превръща в място за тежки битки и войни между големите сили, особено [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (по-късно [[Австрийска империя|Австрия]]) и [[Франция]]. През [[XIV век|14 век]] италианските писатели вече изразяват своето несъгласие с чуждото господство върху страната: в своята творба „''Italia Mia“'' (''Моя Италия'') напр. италианският поет [[Франческо Петрарка]] твърди че „''древната доблест в италианските сърца още не е погинала''“.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=uOsZAAAAYAAJ&pg=PA132&dq=petrarch+l'antico+valor&hl=en&sa=X&ei=wcuMT8uxLsbq0QGO243yCQ&ved=0CDAQ6AEwAA#v=onepage&q=petrarch%20l'antico%20valor&f=false |title=Essays on Petrarch – Ugo Foscolo, Lady Barbarina Dacre – Google Books |publisher=Books.google.com |accessdate=1 август 2012}}</ref> Четири стиха от творбата са цитирани във ''[[Владетелят|„Владетелят“]]'' на [[Николо Макиавели]], който търси политическия вожд, който да обедини Италия, „''за да я освободи от ръцете на варварите''“.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=wLY2tlPZqvsC&pg=PA257&dq=petrarch+l'antico+valor&hl=en&sa=X&ei=wcuMT8uxLsbq0QGO243yCQ&ved=0CDYQ6AEwAQ#v=onepage&q=petrarch%20l'antico%20valor&f=false |title=Machiavelli and Empire – Mikael Hörnqvist – Google Books |publisher=Books.google.com |date=25 ноември 2004 |accessdate=1 август 2012}}</ref>.
 
Идеята за италианско национално самосъзнание може да се открие в творбата на [[Джан Риналдо Карли]] „''Della Patria degli Italiani“'' (''За отечеството на италианците''),<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=o0YLAQAAIAAJ&pg=PA380#v=onepage&q&f=false |title=Manuale della letteratura italiana – Alessandro D'Ancona, Orazio Bacci – Google Boeken |publisher=Books.google.com |accessdate=1 август 2012}}</ref>, издадена в [[1764]] г., където се разказва, че „един човек влязъл в едно кафене в [[Милано]] и смутил другите хора, казвайки че той не е нито чужденец, нито миланец. „''Какъв сте вие?''“ попитали го другите. „''Аз съм италианец!''“ отговорил той“.<ref>{{cite book|author=Holt, Edgar|title=The Making of Italy: 1815 – 1870|publisher=New York: Murray Printing Company|year=1971|pages=22 – 23}}</ref> Италианският [[национализъм]] се разраства в началото на [[XIX век|19 век]], когато Италия заедно с голяма част от [[Европа]] попада под господството и влиянието на [[Наполеон]].
 
Когато господството на Наполеон се приближава към своя край, владетелите, на които той е поверил управлението на много италиански държави, опитват да запазят властта си като използват националистическите идеи, полагайки така основите на революционното движение в следващия период. Сред тези владетели са италианският вицекрал [[Йожен дьо Боарне]] и кралят на [[Неапол]] [[Жоашен Мюра]]. Дьо Боарне се опитва да се добере до италианския престол и затова търси одобрението на [[Австрийска империя|Австрия]]. На [[30 март]] [[1815]] г. Мюра издава Прокламацията от Римини, с която иска от италианците да се разбунтуват срещу австрийските завоеватели.<ref>{{cite book|last=Nicassio|first=Susan Vandiver|title=Imperial City: Rome Under Napoleon|url=https://archive.org/details/imperialcityrome00nica|year=2009|publisher=[[University of Chicago Press]]|location=United States of America|edition=University of Chicago Press|isbn=978-0-226-57973-3|page=[https://archive.org/details/imperialcityrome00nica/page/220 220]}}</ref> След поражението на [[Първа френска империя|Френската империя]] на Наполеон се събира [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] ([[1814]] – [[1815]] г.), за да бъде възстановен редът в Европа. За Италия конгресът възстановява старото положение – смесица от множество малки независими държави под пряко управление или силно влияние на [[Австрийската империя]].
Докато Радецки укрепва управлението си в Ломбардия-Венеция и [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]] трябва да възстанови своето положение след тежкото поражение при [[Битка при Кустоца (1848)|Кустоца]], в другите части на италианския полуостров възникват редица политически проблеми. Отношенията между владетелите, които са подписали конституции през март, и техните министри се обтягат, в резултат на което владетелите са изгонени и тези държави са обявени за републики.
 
Първоначално папа [[Пий IX]] изглежда като реформатор, но споровете с революционерите го отказват от идеята за конституционно управление. През ноември 1848 г., след убийството на папския министър [[Пелегрино Роси]], [[Пий IX]] напуска [[Рим]] малко преди [[Джузепе Гарибалди]] и други патриоти да влязат там. В началото на [[1849]] г. се провеждат избори за създаването на Учредително събрание, което провъзгласява [[римска република|Римската република]] на [[9 февруари]] 1849 г. На 2 февруари младият римски свещеник [[абат Ардуини]] произнася реч, в която заявява, че светската власт на папата е „''историческа лъжа, политическа измама и религиозна безнравственост''“.<ref>{{cite book|first=Jasper|last=Ridley|title=Garibaldi|page=268}}</ref>. През март 1849 г. [[Джузепе Мацини]] пристига в Рим и е назначен за премиер. В конституцията на Римската република<ref>Целият текст на конституцията може да се намери на италиански на:
<br>
{{cite web|title=Costituzione della Repubblica Romana (1849)|url=http://www.domusmazziniana.it/materiali/costirep.htm|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090209045329/http://www.domusmazziniana.it/materiali/costirep.htm|archivedate=February 9th, 2009|език=it}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090209045329/http://www.domusmazziniana.it/materiali/costirep.htm |date=2009-02-09 }}
[[Файл:Unificazione italiana - Italia di Plombières.jpg|мини|Възможното положение на италианския полуостров според Пломбиерския пакт]]
[[Файл:Vittorio Emanuele II ritratto.jpg|мини|ляво|[[Виктор Емануил II]]]]
На [[14 януари]] [[1858]] г. италианският националист [[Феличе Орсини]] се опитва да убие френския император [[Наполеон III]]. От затвора той пише писмо на френския владетел, в което не търси да бъде помилван, а само моли Наполеон да окаже помощ на италианското обединение. Наполеон, който е участвал като млад в революционното движение на Карбонарите, се убеждава, че трябва да направи нещо за Италия. В лятото на 1858 г. [[Камило Бенсо ди Кавур|Кавур]] се среща с [[Наполеон III]] в [[Пломбиер Ле Бен]] и двамата подписват таен договор, известен като ''Patto di Plombières'' ([[Пломбиерски пакт]]) .<ref>{{cite web|url=http://www.age-of-the-sage.org/history/italian_unification.html|title=Italian Unification. Cavour, Garibaldi and the Making of Italy|accessdate=26 февруари 2008|year=2008|author=Hayes, Brian J.}}</ref>. Те се споразумяват за единен военен съюз против [[Австрийска империя|Австрия]]. Пиемонт би получил областите [[Ломбардия]] и [[Венето]] и някои земи в днешна [[Хърватия]], които са принадлежали на старата [[Венецианска република]], както и [[Херцогство Парма|Херцогствата Парма]] и [[Модена (херцогство)|Модена]], а Франция би получила сардинските области [[Савоя]] и [[Графство Ница|Ница]]. Папските провинции би трябвало да се съединят с [[Тоскана#История|Тосканското ерцхерцогство]], за да създадат Кралство Централна Италия под възможното управление на братовчеда на френския император. Рим и съседните земи биха останали при [[папа]]та, а [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]] би продължило да съществува непроменено. Целта на френския император е засилването на влиянието му на италианския полуостров.
 
Така създаденият съюз е само отбранителен, затова [[Камило Бенсо ди Кавур|Кавур]] трябва да намери начин да предизвика Австрия. Той започва да поддържа революционната дейност в [[Кралство Ломбардия-Венеция]], но австрийците не изглеждат заинтересувани от това, поради което сардинските войски са мобилизирани близо до австро-сардинската граница. Австрийците, които нищо не подозират за [[Пломбиерски пакт|Пломбиерския таен пакт]], изпращат [[ултиматум]] на сардинското правителство. Именно това желае Кавур. Без пряко австрийско нападение французите не биха се включили и Кавур не би могъл да си позволи една война без френската военна подкрепа. Австрийците искат демобилизация на сардинската войска, но Кавур отхвърля тяхната молба. Австрия решава да обяви война на Сардинско кралство и французите са принудени да му помогнат.
Победата в [[Гаета]] слага край на пречките срещу националното обединение – само [[Рим]] и [[Венеция]] остават извън италианските граници. На [[18 февруари]] [[1861]] г. [[Виктор Емануил II]] събира депутатите на Първия италиански парламент в [[Торино]]. На [[17 март]] 1861 г. новият парламент обявява [[Виктор Емануил II]] за Крал на Италия и по този начин обявява раждането на [[Кралство Италия]].
 
Три месеца след провъзгласяването на Кралство Италия умира премиерът [[Камило Бенсо ди Кавур]]. Малко преди смъртта си той казва: „''Италия е създадена. Всичко е наред''“.<ref>{{cite book|author=Holt, Edgar|title=The Making of Italy: 1815 – 1870|publisher=New York: Murray Printing Company|year=1971|page=258}}</ref>.
 
=== Римският въпрос ===
Въпреки италианските неуспехи пруската победа принуждава [[Австрийска империя|Австрия]] да отстъпи [[Венето]]. Но италианската войска не е победила австрийците във войната и в Мирния договор от [[12 октомври]] Австрия приема да отстъпи областта само на френския император [[Наполеон III]] заради неговото неучастие във войната. Френският владетел на свой ред ще отстъпи [[Венето]] на Италия.
 
Според мирния договор Венето ще се присъедини към Италия само след референдум, който се провежда на [[21 октомври|21]] и [[22 октомври]]. Историците смятат, че гражданите на [[Венеция]] не са взели това решение свободно,<ref>G. Thaon di Revel: „La cessione del Veneto – ricordi di un commissario piemontese incaricato alle trattative“ (превод: „Отстъпването на областта Венето – спомени на пиемонтски пълномощник за преговорите“). Academic Press, 2002</ref>, тъй като само 0,01% от избирателите (69 от повече от 642 000 гласове) са гласували против присъединяване.<ref>Beggiato, E.: „1866: la grande truffa“ (превод: „1866 г.: голямата измама“). Venice Academic Press, 1999</ref>. Но за венецианците няма никаква надежда да възстановят старата независима република. Части от австрийските войски се опитват да отблъснат италианците, но без никакъв успех. [[Виктор Емануил II]] влиза тържествено във [[Венеция]].
 
== Рим ==
През юли [[1870]] г. започва [[френско-пруска война|Френско-пруската война]]. През август френският император [[Наполеон III]] извиква своя гарнизон от [[Рим]], който вече не може да защитава [[Папска държава|Папската държава]]. Италианското население иска завладяването на [[Рим]] и неговото обявяване за столица. Италианското правителство не прави нищо официално до френската загуба в [[битка при Седан|битката при Седан]]. Крал [[Виктор Емануил II]] изпраща граф [[Густаво Понца ди Сан Мартино]] при папа [[Пий IX]] с лично писмо, в което предлага италианската войска да влезе мирно в Рим под предлог да закриля папата. Папата обаче не приема италианското предложение и реагира с голям гняв:
 
{{quote|Папата приел Сан Мартино (10 септември 1870 г.) с неприязненост. В яростта си Пий IX хвърлил писмото на Краля на масата с вик: „Що за вярност! Не сте нищо друго освен змии, а претендирате да бъдете предани!...“. Той може би се е позовал и на други писма от италианския крал. След това се е успокоил и казал: „Аз не съм пророк, нито син на пророк, но ви казвам, че никога няма да влезете в Рим!“ Сан Мартино бил толкова унижен, че напуснал града на следващия ден.<ref>{{cite book|author=De Cesare, Raffaele|title=The Last Days of Papal Rome|url=https://archive.org/details/lastdaysofpapalr00cesauoft|publisher= Archibald Constable & Co|year=1909|page=[https://archive.org/details/lastdaysofpapalr00cesauoft/page/444 444]}}</ref>.}}
[[Файл:Porta Pia Pagliari Vizzotto.JPG|мини|ляво|Битката при Порта Пия|241x241пкс]]
Италианската войска начело с генерал [[Рафаеле Кадорна]] пресича границата с [[папска държава|Папската държава]] на [[11 септември]] и бавно продължава към [[Рим]] с надежда за мирни преговори. Войската достига до [[Стена на Аврелиан|Стената на Аврелиан]] на [[19 септември]] и започва обсадата на [[Рим]]. Съзнаващ неизбежното си поражение, [[Пий IX]] решава да не се предава веднага на италианците, за да не покаже, че приема това положение и заповядва на своите войски да окажат минимална съпротива. На [[20 септември]], след тричасово нападение над Стената на Аврелиан, близо до [[Порта Пия]] войниците [[Берсалиери]] влизат в Рим, марширувайки по улица ''Via Pia'', която ще бъде преименувана на ''Via XX Settembre''. Загиват 49 италиански войници, 4 офицери и 19 папски войници. С референдум, който се провежда на [[2 октомври]], [[Рим]] и [[Лацио]] биват присъединени към [[Кралство Италия]]. Резултатът на този референдум е официално обявен на [[9 октомври]] 1870 г.
Историкът [[Рафаеле де Чезаре]] твърди относно италианското обединение:
 
{{quote|Двайсет години Наполеон III е бил единственият истински владетел на Рим, където има много приятели и връзки.... Без него светската власт нямаше да бъде възстановена (след многобройните въстания) и да продължи своето съществуването.<ref>{{cite book|author=De Cesare, Raffaele|title=The Last Days of Papal Rome|url=https://archive.org/details/lastdaysofpapalr00cesauoft|publisher= Archibald Constable & Co|year=1909|page=[https://archive.org/details/lastdaysofpapalr00cesauoft/page/443 443]}}</ref>.}}
 
== Карти ==
46 800

редакции