Роден е на 28 април 1920 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Като млад се включва в революционните вълнения на работниците в кралска [[Югославия]]. През 1938 година става секретар на Местния комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] за Прилеп, а през 1940 година и организационен секретар на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на ЮКП за Македония]]. Делегат е на петата конференция на ЮКП през октомври 1940 година. През 1940 година е сменен от Покрайненския комитет от [[Методи Шаторов]], но към края на същата година е включен в работата на Местния комитет на ЮКП за [[Скопие]]. През 1941 година, след навлизането на българските власти във Вардарска Македония бащата на Ивановски подкрепя българската идея и се противопоставя на комунистическата дейност на сина си. По този повод Перо Тиквар е известен сред съидейниците си със заканата: „''Яс„Яс ке го обесам мойот татко''.“<ref>Милевски, Стиле. Борци за Македонја: револуционер по професија. Сеќавања 1941/1944, Скопје 1994, с. 42.</ref> Пред август 1941 година Ивановски заедно с Методи Шаторов и [[Коце Стояновски]] се противопоставят на [[Драган Павлович]] и [[Лазар Колишевски]], които носят писмо от Тито, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_ju/kp_ju_3_3.html Палешутски, Костадин, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, Издание на Българската академия на науните, София, 1985 стр. 288]</ref>
През април 1942 година е арестуван от българските власти и осъден на 15 години затвор. През юли 1944 година успява да избяга от затвора и влиза в редиците на [[трета македонска ударна бригада|3-та кумановска бригада]]. От 27 август до 25 септември 1944 е политически комисар на [[единадесета македонска ударна бригада]].<ref>[http://ororm.org/backend/DataFiles/vesnik%20Oficer%20br7%20za%20e-mail%202.pdf Вестник Офицер„Офицер“, бр. 7, 2011, стр. 8]</ref>. След това е политически комисар на 11 бригада в рамките на [[Четиридесет и осма македонска дивизия на НОВЮ|48 македонска дивизия]]<ref>Zbornik dokumenata i podataka o narodno-oslobodilačkom ratu jugoslovenskih naroda: knj. 1-[4]. Borbe u Makedoniji 1941-[1944, Vojno-istoriski institut Jugoslovenske armije, 1954.</ref>. Известно време пише за органа на [[Славяномакедонски народоосвободителен фронт|СНОФ]] за Македония „[[Илинденски път]]“. Командир е на [[четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ]] и на [[единадесета македонска ударна бригада]]. След Втората световна война влиза в редовете на югославската тайна полиция [[ОЗНА]]<ref>{{МКЕ|590}}</ref>. Известно време е директор на ФАС „11 октомври“ и Завод за стомана в Скопие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oldprilep.com/petar-ivanoski-tikvar/ | заглавие = Кратка биография на Петър Ивановски - Тиквар | достъп_дата = 30 декември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Old Prilep | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 1967 до 1973 година бил председател на Изпълнителния комитет на Комерциална банка.<ref>[http://www.kb.com.mk/Handlers/GetResource.ashx?id=30&type=r „50 години Комерцијална банка“, 62 стр].</ref> На 10 октомври 2014 година президентът на Република Македония Георге Иванов го награждава с „Орден за заслуги за Македония“.<ref>{{Citation |title=Петар Иваноски – Тиквар одликуван со Орден за заслуги за Македонија |url=http://www.president.mk/mk/2011-06-17-09-55-07/2011-09-03-11-36-59/2935-tikvar.html?qh=YToxOntpOjA7czoxMjoi0YLQuNC60LLQsNGAIjt9 |accessdate=2016-01-08 |archivedate=2018-11-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20181128210753/http://www.president.mk/mk/2011-06-17-09-55-07/2011-09-03-11-36-59/2935-tikvar.html?qh=YToxOntpOjA7czoxMjoi0YLQuNC60LLQsNGAIjt9 }}</ref>
