Луна 1: Разлика между версии

* детектор на микро[[микрометеориметеорит]]тии

Потвърдено е наличието на високоенергийни частици във външната част на [[пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Измерванията, направени по време на космическия полет, дават нова информация за радиационния пояс. Сондата разкрива, че Луната няма следи от [[магнитно поле]]. Също така са извършени първите директни зимерванияизмервания на [[Слънчев вятър|слънчевия вятър]],<ref name="ddar">[http://www.daviddarling.info/encyclopedia/L/Luna.html David Darling, ''Internet Encyclopedia of Science''].</ref><ref>{{cite web|url=http://nssdc.gsfc.nasa.gov/database/MasterCatalog?sc=1959-012A|title=Luna 1|publisher=[[NASA]] National Space Science Data Center|accessdate=9ноември 2012}}</ref> силен поток от йонизирана [[плазма]], излъчвана от [[Слънце]]то и насочена към междупланетното пространство. Концентрацията на енергийни частици в плазмата е измерена на 700 частици в 1 cm³ при височина 20 – 25 хил. km и 300 – 400 частици на cm³ при височина 100 – 150 хил. km.

Малфункция в наземния контрол причинява грешка в горенето на ракетата-носител и космическият апарат пропуска своята цел Луната, като прелетявапрелита на разстояние 5900 km. Луна 1 е първият обект с човешки произход, който влиза в хелиоцентрична орбита и затова по-късно е преименуван на ''Мечта''.<ref name="Cormack2012">{{cite book|last=Cormack|first=Lesley B.|title=A History of Science in Society: From Philosophy to Utility, Second Edition|url=http://books.google.com/books?id=P6qCnyO9D6wC&pg=PA342|accessdate=9 ноември 2012|date=15 март 2012|publisher=University of Toronto Press|isbn=978-1-4426-0446-9|page=342}}</ref> Орбитата на Луна 1 се намира между Земята и Слънцето. Обозначението на апарата Луна 1 е възприето със задна дата години по-късно.

Луна 1 става първият обект с изкуствен произход, достигнал [[втора космическа скорост]], след като се отделя от третата степен на ракетата-носител, тежаща 1472 kg с размери 5,2 m дължина и 2,4 m диаметър. На [[3 януари]] бива изпуснат 1 kg [[натрий|натриев]] газ на разстояние 113 000 km от Земята, като по този начин апаратът става първата изкуствена [[комета]]. Оранжевата газова опашка е видима над [[Индийски океан|Индийския океан]] с [[звездна величина|величина]] 6. Опашката позволява следене на апарата от астрономите и представлява експеримент, разкриващ поведението на газовете в космоса. На [[4 януари]], 34 часа след изстрелване, апаратът преминава на 5995 km над повърхността на Луната и се установява на орбита около Слънцето между тези на Земята и [[Марс (планета)|Марс]] с [[Ексцентрицитет (орбита)|ексцентрицитет]] 0,148 и [[орбитален период]] около 450 денонощия.