Разлика между версии на „Теория за формите“

м
 
Гръцката концепция за понятието форма предхожда удостовереното й значение в езика и се представя от няколко думи, най-вече свързани със значението визия: външния вид на нещо. Основните думите, εἶδος (ейдос) и ἰδέα (идея), идват от индоевропейския корен "weid-, „виждам“. И двете думи са налице в произведенията на Омир, най-ранната гръцка литература. Също толкова древна е μορφή (morphē), „форма“, с неясен корен, φαινόμενα (phainomena) „изява“, от φαίνω (phainō) „блясък“, индо-европейски корен ''bhā''-, е техен синоним.
 
Тези значения останали същите през вековете до началото на философията, когато те станали двусмислени, докато накрая не се сдобили със специфични философски значения. Философите преди [[Сократ]], като се започне с [[Талес]], отбелязват, че външността се променя съвсем малко и започнали да се питат кое всъщност се променя. Отговорът е веществото (субстанцията), което е над промените и е действително съществуващото нещо, което виждаме. На преден план идва самата външност. Каква е всъщност формата и как е свързана с веществото?
 
В диалозите на Платон, както и в речта като цяло има форма за всеки обект или качество в реалността: формите на кучета, хора, планини, цветове, смелост, любов и доброта. Формата дава отговор на въпроса: „Какво е това?“. Платон застава една крачка напред и пита какво е самата форма. Той предполага, че по същество обектът е формата и че явленията са само сенки, наподобяващи тази форма; явленията са моментни проявления на формата при различни обстоятелства. Проблемът на универсали – как може едно нещо, по принцип да е много неща на практика, – бива решен, като се приема, че формата е единствено и отдалечено нещо, което има множество свои несъвършени копия в конкретни обекти. Материята се разглежда за себе си.