Странджанска фолклорна област: Разлика между версии

В с. [[Българи (област Бургас)|Българи]] е запазено т. нар. Нямо хоро, хумористична игра без музика, придружена с комични движения.

Ладовата характеристика на песните се определя от особеностите на фригийския, дорийския и йонийския тетрахорд и от някои хроматични ладове. Въпреки че не е в голямо количество, необходимо е да се отбележи наличието на пентатониката[[пентатоника]]та, тонов род, който е получил разпространение в ограничен кръг от селища само на някои музикално-фолклорни области. Пентатониката, използувана в част от странджанските обредни и хороводни мелодии, е по-често непълна, в разновидността, която е особено типична за родопския песенен стил.

Гайдата е най-представителният инструмент за Странджанската област, сред репертоара на който се откриват типични инструментални мелодии. Разпространение са получили и кавалът, свирката, тъпанът.
 Взаимното влияние между песенното и инструменталното изпълнение в някои случаи е предизвикало известни промени във връзка с по-богатото мелодично изграждане и орнаментиране на част от вокалните образци в Странджа.<ref>[https://school.misterj.eu/lessons/5-7grade/6/strandzha/ Странджанска музикалнофолклорна област]</ref>