Тъпан: Разлика между версии

Тъпанът представлява цилиндрично дървено тяло с диаметър от 30 до 60 см и височина от 25 до 50 см, на отворите на който са опънати [[кожаКожа (материал)|кожи]]. Кожите са захванати с дървени [[обръч]]и и посредством зигзагообразно прекарано през тях въже биват обтягани или отпускани.

Настройването на инструмента става с натягане на въжетата. Звукът се произвежда с удари по кожите посредством палки. Палките са две: едната представлява къса извита в единия си край дървена пръчка наречена „кияк“ и другата тънка, дълга пръчица, наречена „дробенка“. Изпълнителят държи '''тъпана''' на колан през рамо, докато свири.

По произход '''тъпанът''' е [[арабски]] инструмент, в [[България]] е пренесен още през X век. Добива голяма популярност в българската народна музика. Присъства в музиката на почти всички фолклорни области с изключение на Родопската фолклорна област, където е слабо застъпен.

Съществуват две разновидности по размер: среден и голям, като фолклорните музиканти наричат средната разновидност Тъпантъпан, а голямата Даулдаул. По-големият размер може да се срещне само в македонската фолклорна област и в [[Турция]].

Една от най-често срещаните грешки е припознаването му с големия [[барабан]] (който се използва като част от комплекта барабани в симфоничните и духови оркестри). Макар да изглеждат близки на външен вид, разликите в настройването, [[звук]]а и [[тембър]]а са съществени, с други думи това са различни инструменти. Тъпанът има кратък релефен притъпен звук без резонанс. Големият барабан има нисък басов отзвучаващ [[Музикален тон|тон]]. Докато големият барабан подсилва басовата функция на перкусионната секция и най-вече [[тимпан]]ите в [[оркестър]]а, тъпанът във фолклорните ансамбли поддържа [[ритъм]]а и има противопаставяне на силно и слабо време между ударите на кияка и тънката пръчка най-често в неравноделен размер.

* Един бие тъпана, a друг сбира [[парса]]тапарсата.

* Не съм ти бил тъпана...тъпана… – не съм те викал, сбирката е в ограничен кръг.