Йоаким Груев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 38:
В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивското класно българско училище]], което по негово време е най-прочутото училище в България. Имената на учениците му включват хора като [[Тодор Каблешков]], [[Иван Вазов]], [[Константин Стоилов]], [[Иван Евстратиев Гешов]] и [[Иван Чорапчиев]].
 
Участва в църковната борба. През 1868 – 1870 г. е помощник на по пловдивския мютесарифин (окръжен управител). Председател на градския съвет в Пловдив (1871 – 1872), османски комисар в Хасково (1875). След създаването на българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание е арестуван, обвинението е отхвърлено.
 
[[Файл:Eastern Rumelia Directorate.jpg|мини|350п|Първият Директорат на [[Източна Румелия]], Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. [[Гаврил Кръстевич]], главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. [[Александър Богориди]], генерал-губернатор, 4. генерал [[Виктор Виталис]], началник на милицията и жандармерията, 5. [[Тодор Кесяков]], директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик [[Наум Никушев]], адютант на губернатора, 2. д-р [[Адолф Шмит]], директор на финансите, 3. [[Георги Вълкович]], директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.]]