Къзълърмак: Разлика между версии

2994 байта добавени ,  преди 10 месеца
редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
| басейн = 77 130
| отток = 128
| начало-място = Имранли,пл. масив Къзълдаг,<br>[[СивасАрменска планинска (вилает)|Сивасземя]]
| начало-гео-ширина = 39.88531
| начало-гео-дължина = 38.34076
| начало-височина = 20002110
| устие-място = [[Черно море]]
| устие-гео-ширина = 41.7344447360
| устие-гео-дължина = 35.9563899564
| устие-височина = 0
| устие-ширина =
| карта-описание = Местоположение в Турция
}}
'''Къзълърмак''' ({{lang|tr|Kızılırmak}}, в превод „червена река“), известна в древността като '''Халис''' ({{lang|el|Ἅλυς}}), е най-дългата рекаизцяло впротичаща на територията на [[Турция]]. Нейната дължина е 1355 km (1350по кмдругие данни 1151 km), площ на водосборния басейн 77 130 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article025722.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кызыл-Ирмак, т. 14, стр. 69]</ref>
 
== Географска характеристика ==
== Течение ==
=== Извор, течение, устие ===
Реката извира от [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]] в близост до град [[Сива]]. Отстои на 150 км от извора на река [[Ефрат]]. Горното течение се насочва на запад-северозапад към централна [[Анадола]]. Там е построен язовир Хирфанли, след който планината преминава през [[Понтийски планини|Понтийските планини]], след които са построени язовирите Алтънкая и Бафра. Реката се влива в [[Черно море]] близо до [[Самсун]]. Пълноводието на реката варира според мястото и сезона.
Река Къзълърмак води началото си на 2110 m, от южния склон на масива Къзълдаг, издигащ се в северозападната част на [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]], на около 20 km източно от град Имранли във вилаета [[Сивас (вилает)|Сивас]]. В горното течение тече на запад и югозапад по [[Анадолско плато|Анадолското плато]] между хребетите Акдаг на север и северозапад и Теджер на юг и югоизток. В района на град [[Невшехир]] започва средното ѝ течение, като най-напред завива на запад-северозапад, а след изтичането си от язовира Хирфанли – на север, а след град [[Къръккале]] – на североизток, като продължава да отводнява [[Анадолско плато|Анадолското плато]]. В горното и средното течение водосборният ѝ басейн е тесен, а притоците ѝ – къси и маловодни. След устието на най-големия си приток Делиджеърмак дрез тясна и дълбок, на места каньоновидна долина проломява централната част на [[Понтийски планини|Понтийските планини]], в района на град [[Бафра]] излиза от планините и след около 20 km се влива в [[Черно море]].<ref name="bse"/>
 
=== Притоци, хидроложки показатели ===
Името Къзълърмак означава „червена река“ и идва от богатата на железни окиси [[глина]] по бреговете ѝ.
Основни притоци: леви – Аджиърмак, Балабан, Аджичай, Деврьоз, Гьокърмак; десни – Коч, Делиджеърмак. Оттокът на Къзълърмак е с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно маловодие и епизодични есенни прииждания в резултат от поройни дъждове във водосборният ѝ басейн.<ref name="bse"/>
 
=== Стопанско значение, селища ===
[[Хети]]те наричат реката ''Марашантия''. Край нея се намира столицата им [[Хатуша]]. Гърците споменават за наличието на [[каменна сол]] (халит) край бреговете ѝ, откъдето идва и гръцкото ѝ име – ''Халис''.
По течението на реката са изградени няколко големи хидровъзела: Къзълърмак – в най-горното ѝ течение; Хирфанли – в средното течение (преградна стена висока над 80 m, дължина на язовира около 80 km, ВЕЦ с мощност над 100 Мвт); Алтънкая и Бафра – в най-долното течение. Водите на всичките се използват за водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. Плодородните почви по долината ѝ се използват за отглеждането на [[ориз]]. По долината на Къзълърмак са разположени множество населени места, в т.ч. градовете [[Сивас]], [[Невшехир]], [[Къръккале]], Османджик, [[Бафра]].<ref name="bse"/>
 
== История ==
Името Къзълърмак означава „червена река“ и идва от богатата на железни окиси [[глина]] по бреговете ѝ. [[Хети]]те наричат реката ''Марашантия''. Край нея се намира столицата им [[Хатуша]]. Гърците споменават за наличието на [[каменна сол]] (халит) край бреговете ѝ, откъдето идва и гръцкото ѝ име – ''Халис''. Течението на реката често се оказва граница между различни империи и често е сцена на военни действия. Когато [[Лидия|лидийският]] цар [[Крез]] пита [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]] дали да нападне [[Мидия (държава)|мидийците]], той му отговаря:
{{цитат|Пресечеш ли Халис, ще унищожиш велика империя.}}
 
През 546 година пр.н.е. Крез тръгва на поход в Кападокия, която е под контрола на персите. Край град Птерий, на източната страна на река [[Къзълърмак|Халис]], протича кръвопролитна [[Битка при Птерий|битка]] между лидийци и персийци, която завършва безрезултатно, и нито една от страните не рискува да встъпи в нова.<ref>Херодот. История. 1.76 – 77</ref> Малко по-късно обаче [[Кир Велики]] унищожава царството на Крез.
 
== Земеделие ==
Плодородните почви край реката се използват за отглеждането на [[ориз]].
 
== Източници ==