|
'''Гюптите''' или '''Гюпците''', понякога наричани "'''Eгиптяни'''" или "'''Агупти'''" (на [[албански език|албански]]: ''Egjiptian'', [[сръбски език|сръбски]]: ''Египћани/Egipćani'' или ''Ђупци/Đupci'', [[македонски език|македонски литературен език]]: ''Ѓупци'') са [[албанизация|албанизирани]] [[цигани]], живеещи в [[Сърбия]] (предимно в [[Косово]]) и в [[Република Македония]]. Гюптите не трябва да се бъркат с [[египтяни]]те от [[Египет]]. В някои краища на българските земи традиционно названието "гюпци" е равнозначно на "цигани"<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b10.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София 1900, с. 114-116]</ref>.
Днес част от гюпците се самоопределя като отделна етническа група, призната от [[Сърбия]].
==Произход==
ГюптитеНаименованието са"египтяни" циганскоза племенарод, коетосроден следили процесчаст наот албанизация днесциганите, се самоопределяпоявява катона отделна[[Балкански етническаполуостров|Балканите]] група,през признатаХІІІ-ХІV от Сърбиявек. Техният произход не е добре изяснен. Според една от теориите гюптите са потомци на циганско племе, които претендират, че са дошли на [[Балканите]] от Египет. Според друга по-малко разпространена теория гюптите са потомци на египетски войници, които дошли на Балканите през [[4 век]]. Някои автори свързват произхода им с областта Малък Египет, локализирана в [[Пелопонес]] или [[Мала Азия]]. Една от хипотезите за тях е, че те представляват по-късна вълна в циганските преселения към Балканите и [[Европа]]<ref>Марушиакова, Елена и Веселин Попов. Циганите в Османската империя, София 2000, с. 17-20</ref>.
Наименованието "египтяни" за народ, сроден или част от циганите, се появява на [[Балкански полуостров|Балканите]] през ХІІІ-ХІV век. Някои автори свързват произхода им с областта Малък Египет, локализирана в [[Пелопонес]] или [[Мала Азия]]. Една от хипотезите за тях е, че те представляват по-късна вълна в циганските преселения към Балканите и [[Европа]]<ref>Марушиакова, Елена и Веселин Попов. Циганите в Османската империя, София 2000, с. 17-20</ref>.
==Mестоживеене==
|
