Костенец (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 22:
Предполага се, че местността първоначално е заселена от [[траки]]йското племе [[беси]] около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната [[община Костенец]]. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара [[крепост]]. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна [[базилика]] от V век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 86}}</ref> Намерени са стари кюпове за вода и храна, [[Римска империя|римски]], [[Византийска империя|византийски]] и [[старобългарски монети]].
 
Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта [[Гиген]] на [[Дунав]] до [[Солун]]. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 kmкм от село Костенец на [[17 август]] [[986]] г. е станала известната битка между войските на цар [[Самуил]] и тези на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий Втори]]. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.
<!-- == Религии ==
== Обществени институции == -->