Клинописно писмо: Разлика между версии

Шумерският клинопис, който първоначално бил създаден за предаване на шумерския език (а той е, доколкото днес може да се установи, генеалогично изолиран език), бил адаптиран около 2500 г. пр. Хр. към писането на [[Еламски език|еламски]] (изолирания език на елемитееламите – етнос, населяващ разположените югоизточно от долна Месопотамия земи на държавата [[Елам]], днес Южен Иран), еблаитски (семитски език, говорен в древното царство [[Ебла]], днес Северна Сирия) и на [[Акадски език|акадски]] (семитски език с два основни диалекта: вавилонски и асирийски), а от акадския преминал по-късно в: хуритски (вероятно кавказки език), [[Хети|хетски]] (най-старият документиран писмено индоевропейски език), лувийски (заедно с хетския основен представител на анатолския клон на индоевропейските езици) и редица други по-малки езици. Особено интересно е развитието, което клинописът получава по-късно в угаритския и староперсийския език. Докато шумерският клинопис обхващал около 900 знака, акадският около 600, а хетския около 400 (това опростяване на знаковата система е продължило с хилядолетия), в град Угарид – търговски център на днешното сирийско крайбрежие на Средиземно море – в периода 1500 – 1200 г. пр. Хр. се достига до една максимално опростена форма на клинописа, която обхваща само знаци за ''абстрахирани'' от сричките съгласни звуци (вж. приложения списък). Това развитие е било благоприятствано от структурата на угаритския, който е (северозападен) семитски език (близък до финикийския, в който няколко столетия по-късно се достига отново до чисто консонантна писменост).

Най-старите писмени документи, открити на разкопки в древния град [[Урук]] (днес град [[Варка]] в [[Ирак]]), се отнасят към 3300 г. пр. Хр. Появата на писменост съвпада по време с възникването на първите градове в световната история и съпътстващото го пълно преустройство на обществото в долна [[Месопотамия]]. През този период на преминаване на човечеството от т.нар. „предисторическа“ към „историческа“ фаза на културна организация, редом с писмеността в Месопотамия също е било изобретено и [[колело]]то, както и се е достигнало до знание за сплавите на [[Мед (елемент)|медта]], което, на свой ред, довело до възможността за производство на бронз (и до настъпването на [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]]). В земята между долните течения на реките [[Тигър (река)|Тигър]] и [[Ефрат (река)|Ефрат]] било създадено [[Шумер|Шумерското царство]], а малко по-късно на изток от него – царство [[Елам]]. В градовете на новите „[[урбанизация|урбанизирани]]“ държави живели управляващите, свързаната с тях администрация, свещениците, търговците, майсторите, по-късно учените, а извън градовете – земеделците и скотовъдците. Социалните и стопанските отношения на тези различни обществени групи и съставящите ги индивиди трябвало да бъдат регламентирани и контролирани чрез някаква устойчива комуникативна форма. Именно в ролята си на такова средство, което е в състояние да съхранява и пренася информация през пространството и времето, се появява писмеността и, в частност, клинописът. Първата цялостна писмена система, която позволявала приложение в почти всички сфери на социалния живот като администрация, търговия, данъчно деловодство, храмово богослужение, историопис, литература и наука, била създадена от шумерите. Шумерският клинопис бил възприет по-късно и в Елам (където дотогава било експериментирано с различни видове [[пиктограма|пиктограми]]), като той бил адаптиран към особеностите на еламския език. По подобен начин в течение на следващите две-три хилядолетия клинописът се разпространил сред всички държави, народи и езици на предна Азия. Единствената висока култура на древния свят, където клинописът не проникнал, била египетската. Почти по същото време, когато в Месопотамия възникнал шумерският клинопис, в Древен Египет била развита собствена писменост (под формата на йероглифно писмо) за нуждите на египетския език (египетският образува самостоятелен клон в семейството на афроазиатските езици, към което освен него принадлежат също семитските, берберските и други езици от Северна Африка и предна Азия).

По-късно, през 30-те и 40-те години на 19 век [[Хенри Роулинсън]] копира персийската и еламитската част от [[Бехистунски надпис|Бехинстунския надпис]] и окончателно дешифрира персиийския клинопис. Благодарение на това, че и този надпис е на три езика (староперсийски, [[еламски]] и [[акадски език|акадски]]), последните два са също разчетени в сътрудничество с редица асиролози, като се оказват потомци на шумерския клинопис.