Клинописно писмо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м дребни кор. |
||
Ред 28:
== Развитие ==
Шумерският клинопис, който първоначално бил създаден за предаване на шумерския език (а той е, доколкото днес може да се установи, генеалогично изолиран език), бил адаптиран около 2500 г. пр. Хр. към писането на [[Еламски език|еламски]] (изолирания език на
[[Файл:Ugaritic-alphabet-chart.svg|ляво|мини|238x238px|Консонантният угаритски клинопис]]
Интересно е, че това развитие не е продължено, за да се създаде накрая писменост, включваща ''както'' знаци за съгласни, ''така и'' такива за озвучаващите ги гласни, както това е станало в гръцката азбука. Финикийската писменост (IX–V в. пр. Хр.), върху чиято основа през XIII в. пр. Хр. бива изградена първата азбука в съвременния смисъл – гръцката – представлява усъвършенстване на прото-синайската писменост, която на свой ред е семитска писменост, развита около 1700 г. пр. Хр. на базата на египетските йероглифи и нямаща нищо общо с клинописната традиция. Последният етап от опростяването на клиновидното писмо се свързва с персийския клинопис, създаден в [[Ахеменидска империя|Ахеменидската империя]] (550 – 330 г. пр. Хр.) най-вероятно по времето на [[Дарий I]] (522 – 486 г. пр. Хр.). Той съдържа само 41 клинописни знака, от които 36 са силабограми (знаци за срички) (срв. приложената таблица), а 5 са логограми (знаци за цели думи), и то такива за пет особено важни и често срещащи се думи. Това са: „Ахура Мазда“, „крал“, „провинция“, „бог“ и „земя“. Този клинопис е конструиран специално за нуждите на староперсийския (език на основното население), който започва да се използва като административен и образователен език, въпреки че тогава официалният език на Ахеменидска имерия е бил еламският (изместен след времето на [[Александър Велики]] от арамейския).
Ред 38:
== История ==
[[Файл:Letter Luenna Louvre AO4238.jpg|мини|ляво|Писмо от висш жрец до царя на [[Лагаш]] (вероятно [[Урукагина]]), информиращо го за смъртта на неговия син в битка, 2400 г. пр. Хр., открито в Телох]]
Най-старите писмени документи, открити на разкопки в древния град [[Урук]] (днес град [[Варка]] в [[Ирак]]), се отнасят към 3300 г. пр. Хр. Появата на писменост съвпада по време с възникването на първите градове в световната история и съпътстващото го пълно преустройство на обществото в долна [[Месопотамия]]. През този период на преминаване на човечеството от т.нар. „предисторическа“ към „историческа“ фаза на културна организация, редом с писмеността в Месопотамия също е било изобретено и [[колело]]то, както и се е достигнало до знание за сплавите на [[Мед (елемент)|медта]], което, на свой ред, довело до възможността за производство на бронз (и до настъпването на [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]]). В земята между долните течения на реките [[Тигър (река)|Тигър]] и [[Ефрат (река)|Ефрат]] било създадено [[Шумер|Шумерското царство]], а малко по-късно на изток от него – царство
== От пиктограми към фонограми ==
Ред 63:
Разчитането на клинописното писмо започва в началото на 19 век от младия и неизвестен учител от Гьотинген [[Георг Гротефенд]]. Той анализира структурата на предполагаем царски надпис в три колони, вероятно на три различни езика, и приема, че единият от тях е [[староперсийски]]. По-нататък предполага, че повтарящи се групи знаци съответстват на имената и титлите на владетели и ги съпоставя с хронологията на персийските царе. Така успява да разчете някои имена и да идентифицира известен брой гласни<ref name="Danov"/>.
По-късно, през 30-те и 40-те години на 19 век [[Хенри Роулинсън]] копира персийската и еламитската част от [[Бехистунски надпис|Бехинстунския надпис]] и окончателно дешифрира персиийския клинопис. Благодарение на това, че и този надпис е на три езика (староперсийски,
През 1857 г. четирима от най-видните учени за времето – англичаните Роулинсън, Хинкс, Талбот и немецът Оперт – са поканени да разчетат независимо един от друг един и същ клинописен текст. Преводите им са напълно сходни и тогава е провъзгласено разчитането на 597-те знака на клинописното писмо<ref name="Danov"/>.
|