Никола Жалов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Линк към pdf копието на книгата на Н.Жалов (Хвойненски) Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
Zelenkroki (беседа | приноси) м →Биография: Плюс издателска и изследователска дейност. Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
Ред 31:
През ноември 1923 е назначен като домакин-снабдител в двореца в София, а през 1926 е преназначен за счетоводител в [[интендантство]]то на цивилната листа на царя. През 1927 г. се венчава с Райна Костадинова Трифонова, родом от [[Брацигово]], която го дарява с две деца Константин (1928) и Маргарита (1932).
През 1939 г. Жалов е приведен на работа в [[Кричим]] във връзка със строежа на тамошната царска резиденция. В периода 1941 – 1946 е на служба в царския дворец [[Евксиноград]], където работи като домакин – счетоводител. След референдума през 1946 г. е уволнен и става безработен, но благодарение на дружбата си с екзарх Стефан през следващата година започва работа като счетоводител при църквата „Св. Седмочисленици“ в София, където работи до 1952 година.▼
От 1952 до пенсионирането си през 1960 г. Жалов работи като домакин-снабдител в „Софстрой“ – София. След пенсионирането си, всяка година, в продължение на 5 – 6 месеца живее в родното си село и продължава да работи върху всестранното изучаване на своя роден край.
В края на април 1965 г., след заболяване Жалов постъпва в държавната болница в Пловдив, където почива на 7 май същата година. На състоялото се погребение на Софийските централни гробища, траурно слово пред събралото се множество произнася [[Михаил Арнаудов]].▼
Никола Жалов не дочаква осъществяването на мечтите си за духовно, социално и икономическо преобразяване на родния му край. Но за сметка на това, делото му, макар и да не е проучено изцяло, не остана незабелязано и неоценено. През лятото на 2000 година в родното му село бе чествана 100-годишнината от рождението на изтъкнатия хвойненец. Кметството на село Хвойна взима решение за именуване на една от селските улици на името на Никола Жалов, а на родната му къща да бъде поставена паметна плоча.▼
== Издателска и изследователска дейност ==
През 1930 г. организира издаването на илюстрованото списание „Родопски преглед“ и го редактира заедно с Т. Попратилов (Садукей) до края на 1931. По-късно става стопанин и издател и едноличен редактор на същото списание. До 1933, когато издаването е преустановено, от „Родопски преглед“ излизат общо 19 книжки. Целта на издателя е да превърне списанието в обществена трибуна за поставяне на важните проблеми на родопчаните. Благодарение на личните си контакти той привлича за сътрудници и автори на списанието видни родопчани: [[Стою Шишков]], [[Васил Дечов]], [[Николай Вранчев]], [[Стефан I Български|Екзарх Стефан]], а също така и писателя [[Антон Страшимиров]], ген. [[Константин Лукаш]], проф. [[Стефан Младенов]] и др.
Line 38 ⟶ 48:
''„... Жалов воден от голямата си любов към своята Ропка (Рупчос) и желанието да я види напреднала и възродена в стопанско, просветно и културно отношение рисува светло бъдеще, един честит и заможен живот, така силно бленуван от онеправданото в миналото родопско население...“''
Никола Жалов успява да натрупа значителна по обем краеведска информация и същевременно започва да я обработва и систематизира в ръкописен вид. В редакционната статия на списание „Родопи“ (кн.4/1975) четем следното:
▲През 1939 г. Жалов е приведен на работа в [[Кричим]] във връзка със строежа на тамошната царска резиденция. В периода 1941 – 1946 е на служба в царския дворец [[Евксиноград]], където работи като домакин – счетоводител. След референдума през 1946 г. е уволнен и става безработен, но благодарение на дружбата си с екзарх Стефан през следващата година започва работа като счетоводител при църквата „Св. Седмочисленици“ в София, където работи до 1952 година.
▲От 1952 до пенсионирането си през 1960 г. Жалов работи като домакин-снабдител в „Софстрой“ – София. След пенсионирането си, всяка година, в продължение на 5 – 6 месеца живее в родното си село и продължава да работи върху всестранното изучаване на своя роден край. Така той успява да натрупа значителна по обем краеведска информация и същевременно започва да я обработва и систематизира в ръкописен вид. В редакционната статия на списание „Родопи“ (кн.4/1975) четем следното:
„… А Никола Жалов е оставил не „нещо“, а грамада от ръкописи за далечното и близко минало на неговата мила Ропка. Естествено най-много страници са посветени на Хвойна – селото, в което Жалов се е родил, но не са пренебрегнати и околните села…“
Наистина в Държавния архив в [[Смолян]] в личния архив на Никола Жалов се съхраняват 186 архивни единици – предимно ръкописи отразяващи творческото дело на Никола Жалов, много от които недовършени поради преждевременната му кончина. В центъра на непубликуваното му творчество стоят селищните проучвания в [[Долен Рупчос]], с тенденцията те да бъдат обвързани в един краеведски труд. Разбира се, в центъра на вниманието е родното му село Хвойна, но задълбочени изследвания той провежда и в съседните [[Бяла черква]], [[Бачково]], [[Борово (Област Пловдив)|Борово]], [[Дедево]], [[Добралък]], [[Дряново (Област Пловдив)|Дряново]], [[Забърдо]], Косово, [[Лилково]], [[Малево (Област Смолян)|Малево]], [[Наречен]], [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Сотир]], Тъмраш и [[Югово]]. Ръкописните трудове отразяват богата палитра от краеведчески проучвания на техния автор: селищна и родова история; топонимия; предания и легенди; народни обичаи; народни песни; народна медицина; пътища и пътни съобщения в Рупчос; развитието на поминъка и занаятите; по-важните събития от историята на Рупчоския край като цяло (Османското нашествие, помохамеданчването, Балканската война, Съединението<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.focus-news.net/news/2021/09/06/2898998/inzh-milka-matusheva-dokumentite-za-saedinenieto-sahranyavani-v-darzhaven-arhiv-smolyan-sa-malko-no-osobeno-tsenni.html | заглавие = Инж. Милка Матушева: Документите за Съединението, съхранявани в Държавен архив – Смолян, са малко, но особено ценни | достъп_дата = 09.01.2022 | дата = 06.09.2021 | издател = Агенция „Фокус“ }}</ref> и пр.); портрети на родопчани и исторически личности; непубликувани статии и разкази, един незавършен роман пр. Независимо от незавършеността на една част от трудовете, като цяло ръкописното наследство оставено от Жалов, е ценно градиво за списването на няколко краеведски труда: за [[Павелско|село Павелско]] „От далечността“ на Г. Пашев, 1983 г. и „Павелско“ от Й. Семерджиев, 1996; за с. Орехово „Орехово“ от А. Калинов, 1988 г.; за с. Хвойна „Светлини над Рупчос“ (1989) и „Хвойна – сърцето на Ропката“ (2004) от Г. Арнаудов. Но използваната от цитираните автори информация е една незначителна част от съдържанието на сътвореното от Н. Жалов, което в количество е с обем над 4300 листа (ръкопис и машинопис).
В своите проучвания, бъдещите изследователи на Рупчоския край, със сигурност, също ще потърсят сериозна опора в това, което ни е завещал Никола Жалов, но ако една част от материалите бъдат публикувани, то ще станат достъпни и за широката публика от родолюбиви българи.
Мисията на Никола Жалов като изследовател, творец, книжовник и общественик е била споделяна и насърчавана от много интелектуалци, сред които изпъкват имената на Антон Страшимиров, акад. Александър Теодоров-Балан, акад. Николай Хайтов, акад. Михаил Арнаудов, проф. Хр. Вакарелски, проф. С. Велков, екзарх Стефан, генерал К. Лукаш и др. Скромният родопчанин е имал близки приятелски връзки не само с тях, но и с десетки люде от любимата си Ропка и околността. Сред тях са имената на А. Бобоцов и Д. Кръстанов от с. Павелско, Н. Тарашев и Е. Въргулев от с. Хвойна, Хр. Калинов от с. Орехово, А. Даскалов от Асеновград, А. Паскалев от съседното на Хвойна с. Косово и много други. Пословично е сърдечното му приятелство с Тодор К. Стойчев – участник в три войни, награден с три кръста за храброст, търговец и общественик, живеещ в гр. Пловдив, но родом от Косово.
▲В края на април 1965 г., след заболяване Жалов постъпва в държавната болница в Пловдив, където почива на 7 май същата година. На състоялото се погребение на Софийските централни гробища, траурно слово пред събралото се множество произнася [[Михаил Арнаудов]].
▲Никола Жалов не дочаква осъществяването на мечтите си за духовно, социално и икономическо преобразяване на родния му край. Но за сметка на това, делото му, макар и да не е проучено изцяло, не остана незабелязано и неоценено. През лятото на 2000 година в родното му село бе чествана 100-годишнината от рождението на изтъкнатия хвойненец. Кметството на село Хвойна взима решение за именуване на една от селските улици на името на Никола Жалов, а на родната му къща да бъде поставена паметна плоча.
== Творчество ==
| |||