|
През 1930 г. организира издаването на илюстрованото списание „Родопски преглед“ и го редактира заедно с Т. Попратилов (Садукей) до края на 1931. По-късно става стопанин и издател и едноличен редактор на същото списание. До 1933, когато издаването е преустановено, от „Родопски преглед“ излизат общо 19 книжки. Целта на издателя е да превърне списанието в обществена трибуна за поставяне на важните проблеми на родопчаните. Благодарение на личните си контакти той привлича за сътрудници и автори на списанието видни родопчани: [[Стою Шишков]], [[Васил Дечов]], [[Николай Вранчев]], [[Стефан I Български|Екзарх Стефан]], а също така и писателя [[Антон Страшимиров]], ген. [[Константин Лукаш]], проф. [[Стефан Младенов]] и др.
През 1934 г. излиза от печат най-значимата творба на Никола Жалов – повестта „Един сън – Рупчос през лятото на 1999“. {https://www.rodopskistarini.com/2016/08/1999-1930.html<nowiki/>} По-късно, за нея, в списание „Родопи“ (кн.2/1966) [[Николай Хайтов]] пише:
''„... Жалов воден от голямата си любов към своята Ропка (Рупчос) и желанието да я види напреднала и възродена в стопанско, просветно и културно отношение рисува светло бъдеще, един честит и заможен живот, така силно бленуван от онеправданото в миналото родопско население...“''
„… А Никола Жалов е оставил не „нещо“, а грамада от ръкописи за далечното и близко минало на неговата мила Ропка. Естествено най-много страници са посветени на Хвойна – селото, в което Жалов се е родил, но не са пренебрегнати и околните села…“
Наистина в Държавния архив в [[Смолян]] в личния архив на Никола Жалов се съхраняват 186188 архивни единици<ref>[https://www.archives.government.bg/221-Списък_на_фондове# Списък на фондовете от масив „К“]</ref> – предимно ръкописи, отразяващи творческото дело на Никола Жалов, много от които недовършени поради преждевременната му кончина. В центъра на непубликуваното му творчество стоят селищните проучвания в [[Долен Рупчос]], с тенденцията те да бъдат обвързани в един краеведски труд. Разбира се, в центъра на вниманието е родното му село Хвойна, но задълбочени изследвания той провежда и в съседните [[Бяла черква]], [[Бачково]], [[Борово (Област Пловдив)|Борово]], [[Дедево]], [[Добралък]], [[Дряново (Област Пловдив)|Дряново]], [[Забърдо]], Косово, [[Лилково]], [[Малево (Област Смолян)|Малево]], [[Наречен]], [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Сотир]], Тъмраш и [[Югово]]. Ръкописните трудове отразяват богата палитра от краеведчески проучвания на техния автор: селищна и родова история; топонимия; предания и легенди; народни обичаи; народни песни; народна медицина; пътища и пътни съобщения в Рупчос; развитието на поминъка и занаятите; по-важните събития от историята на Рупчоския край като цяло (Османското нашествие, помохамеданчването, Балканската война, Съединението<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.focus-news.net/news/2021/09/06/2898998/inzh-milka-matusheva-dokumentite-za-saedinenieto-sahranyavani-v-darzhaven-arhiv-smolyan-sa-malko-no-osobeno-tsenni.html | заглавие = Инж. Милка Матушева: Документите за Съединението, съхранявани в Държавен архив – Смолян, са малко, но особено ценни | достъп_дата = 09.01.2022 | дата = 06.09.2021 | издател = Агенция „Фокус“ }}</ref> и пр.); портрети на родопчани и исторически личности; непубликувани статии и разкази, един незавършен роман пр. Независимо от незавършеността на една част от трудовете, като цяло ръкописното наследство оставено от Жалов, е ценно градиво за списването на няколко краеведски труда: за [[Павелско|село Павелско]] „От далечността“ на Г. Пашев, 1983 г. и „Павелско“ от Й. Семерджиев, 1996; за с. Орехово „Орехово“ от А. Калинов, 1988 г.; за с. Хвойна „Светлини над Рупчос“ (1989) и „Хвойна – сърцето на Ропката“ (2004) от Г. Арнаудов. Но използваната от цитираните автори информация е една незначителна част от съдържанието на сътвореното от Н. Жалов, което в количество е с обем над 4300 листа (ръкопис и машинопис).
В своите проучвания, бъдещите изследователи на Рупчоския край, със сигурност, също ще потърсят сериозна опора в това, което ни е завещал Никола Жалов, но ако една част от материалите бъдат публикувани, то ще станат достъпни и за широката публика от родолюбиви българи.
|
