Разлика между версии на „Никола Жалов“

м
През 1939 г. Жалов е приведен на работа в [[Кричим]] във връзка със строежа на тамошната царска резиденция. В периода 1941 – 1946 е на служба в царския дворец [[Евксиноград]], където работи като домакин – счетоводител. След референдума през 1946 г. е уволнен и става безработен, но благодарение на дружбата си с екзарх Стефан през следващата година започва работа като счетоводител при църквата „Св. Седмочисленици“ в София, където работи до 1952 година.
 
От 1952 до пенсионирането си през 1960 г. Жалов работи като домакин-снабдител в „Софстрой“ – София. След пенсионирането си, всяка година, в продължение на 5 – 6 месеца живее в родното си село и продължава да работи върху всестранното изучаване на своя роден край.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://zarenitza.org/broeve/zarenitza-04.pdf | заглавие = „Моят роден край – кът от рая…“ | достъп_дата = 09.01.2022 г. | фамилно_име = Жалов | първо_име = Константин | дата = юни-юли 2014 г. | издател = вестник за Долен Рупчос „Зареница“, бр. 4 }}</ref>
 
В края на април 1965 г., след заболяване Жалов постъпва в държавната болница в Пловдив, където почива на 7 май същата година. На състоялото се погребение на Софийските централни гробища, траурно слово пред събралото се множество произнася [[Михаил Арнаудов]].