Уикипедия

Закон на Тициус-Боде: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
мРедакция без резюме
 
Ред 7:
:''' 4, 7, 10, 16, 28, 52, 100,...'''
 
За слънчеватаСлънчевата система законът свързва голямата полуос на орбитите на планетите, измервана в [[астрономическа единица|астрономически единици]] (АU), с числата:
 
:''' 0.4, 0.7, 1.0, 1.6, 2.8, 5.2, 10.0,...'''
 
През 1781 г. [[Уилям Хершел]] открива планетата [[Уран (планета)|Уран]], която се намира на 19,2 AU от Слънцето. В този случай, изчисленията според закона на Тициус-Боде предсказват, че разстоянието е 19,6 AU и законът изглежда се потвърждава. Това подтиква астрономите към търсене на неизвестната планета, съответсваща на числото 2,8. Тя би трябвало да се намира между Марс и Юпитер, а нейното отсъствие хвърля съмнение върху валидността на закона.
 
На 1 януари 1801 г., италианският астроном [[Джузепе Пиаци]] открива [[Планета- джудже|планетата- джудже]] [[Церера (планета- джудже)|Церера]], която е на разстояние 2,8 AU от Слънцето. Впоследствие били открити още много обекти в тази област, позната днес като [[Астероиден пояс]].
 
Местоположението на Нептун, открит по-късно, не се съгласува със закона, но Плутон се оказва на предсказаното място.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_на_Тициус-Боде“.