Ан Лушан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен двоен интервал |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
}}
'''Ан Лушан''' ({{lang|zh|安禄山}}) е [[китай]]ски военачалник, оглавил голямо въстание срещу династията [[Тан]] през [[755]] година. Въпреки неуспеха си, то поставя началото на значителни промени в китайското общество.
Ан Лушан най-вероятно има [[гоктюрки|тюркско]]-[[согдийци|согдийски]] произход и семейството му се заселва в северните части на Китай около [[716]] година. Политиката на император [[Сюендзун]] (управлявал [[712]]-[[756]]) толерира назначаването на офицери с некитайски произход в граничните войски. Тази тенденция се засилва още повече след [[736]] година при управлението на първия министър [[Ли Линфу]], който се страхува от евентуалното съперничество на китайски военачалници.
Първото споменаване на Ан Лушан в хрониките на династията Тан е от 736 година. По това време той командва разузнавателна част по североизточната граница, която е унищожена от [[кидани]]те. По тази причина той трябва да бъде екзекутиран, но е помилван от императора. През следващите години той бързо израства в кариерата и през [[742]] година му е поверено самостоятелно командване. В качеството си на военен губернатор на значителни области по северната граница, Ан Лушан придобива влияние пред императора и неговата фаворитка [[Ян Гуейфей]], която дори го осиновява.
След смъртта на Ли Линфу през [[752]] година се изостря съперничеството между Ан Лушан и [[Ян Гуоджун]], братовчед на Ян Гуейфей. След няколко опита на Ян Гуоджун да го отстрани чрез дворцови интриги, през [[755]] година Ан Лушан повежда северните армии, съставени главно от некитайци, към вътрешността на страната. През [[756]] година той превзема източната столица [[Луоян]] и се обявява за император.
Силите, лоялни към Сюен Дзун и командвани от [[Гуо Шухан]], успяват да се укрепят в един проход по течението на [[Хуанхъ]] и да спрат офанзивата на бунтовниците. Шест месеца по-късно Ян Гуоджун, недоволен от нарастващата популярност на Гуо Шухан, нарежда да се предприеме настъпление срещу въстаниците. Армията на Тан е разбита и пред войските на Ан Лушан се открива пътя към западната столица [[Чанан]]. Градът е превзет, а император Сюен Дзун бяга на запад, като е принуден от собствените си войници да екзекутира Ян Годжун и Ян Гуфей, а самият той да абдикира в полза на сина си [[Сюдзун]].
Междувременно Ан Лушан е тежко болен и почти сляп в Лоян. В началото на [[757]] година той е убит, а мястото му начело на въстанието е заето от сина му [[Ан Дзинсю]]. С решителната помощ на [[уйгури]]те, войските на Тан постепенно надделяват, но въстаниците успяват да се задържат до [[763]] година. Дори след това правителството не е достатъчно силно и въстаническите военачалници запазват контрол над своите
== Източници ==
| |||