Великоморавия: Разлика между версии

3346 байта изтрити ,  преди 8 месеца
редакция без резюме
м (Бот: Козметични промени)
Редакция без резюме
| епоха = [[Средновековие]]
}}
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска царство; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа , на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]], Германия.
 
Пръв неин владетел е [[Моймир I]].
Съществува от началото на [[9 век|9]] (ок. [[830]]) до началото на [[10 век]] на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]].
 
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).
 
Столица на Великоморавия е град [[Велехрад]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]]<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000 г.]</ref>), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението ѝ на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.
 
По времето на съществуването на Великоморавия, териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на Ханкняз Крум цялата тази територия е българска. ([[Първа българска държава]]). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи]]те,опита готитеза асимилация от северстрана ина франкитенемски отдуховници, използващи латински западезик. По същото време РимскатаРимска империя не съществува като империя, а като отделнимножество царствафеодални държавивладения с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същото време започва оформянето на Венеция като търговски център и Рим като духовен, със създаване на Ватикана или градът на Господ. Римските владения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемии, недостиг на храна, и постоянни войни за надмощие, навлизането на исляма в Северна Африка и набезите на арабските племена в племена в днешен Египет, запалването и изпепеляването на Александрия, непрекъснатите войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в Северна Африка и Персия, както и поддържането на търговските пътища на италианските царе и Константинопол. Периодът е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиити и сунити, стремящи се да наложат или увеличат сферите на влияние над Малоазийския полуостров, Ерусалим, Сирия и Северна Африка. Освен това ислямът навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и Рим на житните и оризови полета в северната или долната делта на Нил. По това време започва ислямското навлизане първо в Египет, после в Либия, Мароко, Алжир, Тунис поради създадения вакуум или неспособност на Рим да контролира провинциите в Северна Африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в Средиземно море. Характерно за периода е използването на „гръцки огън“ или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.
 
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянскибългарски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]] от град Солун, реалните славянобългарски имена на Кирил и Методий са - Страхота и Църха.
 
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местнитеместното население език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набезимного на Норманите и франките, както и готитепо-късно. През 885 година под натиск на германцитенемците, папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език, макар, че и самите немци са нямали писменост и са си служили с латински език, а не с немски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука, наложени са им чужда азбука и чуждо духовенство.
 
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на маджарите]] през [[906]] година, но от Великоморавия се образуват други три държави, наследници на Великоморавия.
 
== Архитектура ==
Братиславският замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата се открити от великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от Франкската империя Франция.
 
Повечето великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между византийското и римско влияние до установяването на Франкската империя.
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител