Великоморавия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Undid edits by 2003:C9:DF32:3E01:D9C3:7388:3AE1:1A17 (talk) to last version by Simin: unexplained content removal
Ред 18:
|местоположение-лег = Територията на Великоморавия при управлението на [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] (871 – 894)
|начало = 833
|край = 906
|континент = [[Европа]]
|столица = [[Велехрад]]
|най-голям град =
|език =
|езици = [[Славянски езици|славянски]], [[Латински език|латински]]
|неофициален-език =
|религия = славянско [[езичество]], [[християнство]]
Ред 35:
|законодателна власт =
|валута =
|p1 = Аварски хаганат
|flag_p1 =
|p2 = Държава на Само
Ред 43:
|p4 = Нитранско княжество
|flag_p4 =
|p5 =Великоморавия
|flag_p5 =
|p6 =
Ред 49:
|s1 = Бохемско херцогство
|s2 = Лютичи
|s3 = Източнофранкско кралство
|s4 = Кралство Унгария
|s5 =
|s6 =
Line 64 ⟶ 65:
|flag_s8 =
|flag_s9 =
|днес_част = {{Австрия}}<br>{{Словакия}}<br>{{Унгария}}<br>{{Чехия}}<br>{{Украйна}}<br>{{Полша}}<br>{{Румъния}}<br>{{Сърбия}}
|бележки =
}}
Line 100 ⟶ 101:
'''Великоморавия''', или '''Велика Моравия''' ({{lang|cs|Velká Morava, Velkomoravská říše}} – Великоморавска царство; {{lang|la|Moravia Magna}}), е средновековна [[славяни|славянска]] държава в Централна Европа.
 
СъздаденаСъществува вот началото на [[9 век|9]] (ок. [[830]] г.) до началото на [[10 век]] на територията на историческите региони [[Моравия]], [[Бохемия]], [[Силезия]] (в днешна [[Чехия]]), както и части от днешните [[Полша]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Австрия]].
 
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).
Пръв неин владетел е [[Моймир I]].
 
Столица на Великоморавия е град [[Велехрад]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]]<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000 г.]</ref>), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението ѝ на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.
 
По времето на съществуването на Великоморавия териториите до река Дунав, сегашна Сърбия, не съществува като самостоятелна държава, а е част от Първото българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е българска. ([[Първа българска държава]]). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за духовниципомощ срещу [[българи]]те, проповядващиготите от север и франките от запад. По същото време Римската империя не съществува като империя, а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същото време започва оформянето на разбираемВенеция като търговски център и Рим като духовен, със създаване на Ватикана или градът на Господ. Римските владения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемии, недостиг на храна, и постоянни войни за местнотонадмощие, навлизането на исляма в Северна Африка и набезите на арабските племена в племена в днешен населениеЕгипет, славянскизапалването езики изпепеляването на Александрия, непрекъснатите войни с Византия за надмощие и писменостконтрол над градовете в Северна Африка и Персия, изпратеникакто саи българитеподдържането отна градтърговските Солунпътища -на италианските царе и Константинопол. Периодът е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между Кирилшиити и Методийсунити, книжовницистремящи се да наложат или увеличат сферите на влияние над Малоазийския полуостров, подготвениЕрусалим, Сирия и Северна Африка. Освен това ислямът навлиза трайно в дипломатиЕгипет, духовницислед разбиването и заграбването от Византия и Рим на житните и оризови полета в северната или долната делта на Нил. По това време започва ислямското навлизане първо в Египет, славянскитепосле имв реалниЛибия, Мароко, Алжир, Тунис поради създадения вакуум или неспособност на Рим да контролира провинциите в Северна Африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в Средиземно море. Характерно за периода е използването на „гръцки огън“ или опожаряване на именапротивника савместо Страхотаограбване и Църхазаробване.
 
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
 
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизмът по това време не съществува във Великоморавия. Папата и католицизмът се настаняват на великоморавските територии с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През 885 година под натиск на германците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.