Падежи и падежни остатъци в българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Отменени |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 91.139.213.126 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 3:
Съществителните от мъжки род приемат окончания '''-о''','''-ю''' или '''-е''':
* мъж
* ученик
*
* Иван
*
*
Особени са имената, които завършват на '''-ър'''. При тях имаме изпадане на гласния '''ъ''':
Съществителните от женски род приемат окончания '''-о''' и '''-йо''':▼
*
*
*
* България — Българи'''йо'''.▼
Има и изключения: катър – катъре.
Звателният падеж на имената от среден род съвпада с именителния им падеж.▼
Има думи, които не се скланят в звателен падеж. В тези случаи се употребява именителният падеж. Такава дума е '''чук'''.
== Падежни остатъци в българския език ==▼
* слива – слив'''о''';
* Мария – Мари'''йо''';
* дете – дете;
* куче – куче;
* въже – въже.
=== От дателен падеж ===
* ''майце'' е остатък от дателен падеж на ''майка'';
* ''мами'' е остатък от дателен падеж на ''мама''; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
* ''Стояну'' е остатък от дателен падеж на ''Стоян''; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
*
*
*
*
=== От винителен падеж ===
|