Падежи и падежни остатъци в българския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на 91.139.213.126 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 3:
 
Съществителните от мъжки род приемат окончания '''-о''','''-ю''' или '''-е''':
* мъж мъж'''о''';
* ученик ученик'''о''';
* учителкон учителкон'''ю''';
* Иван Иван'''е''';
* Димитърсърп Димитрсърп'''е''';
* Петървълк Петрвълч'''е'''.
 
Особени са имената, които завършват на '''-ър'''. При тях имаме изпадане на гласния '''ъ''':
Съществителните от женски род приемат окончания '''-о''' и '''-йо''':
* женаДимитър женДимитр'''ое''';
* Стоянаколобър Стоянколобр'''ое''';
* МарияДувър – — МариДувр'''йое''';.
* България — Българи'''йо'''.
 
Има и изключения: катър – катъре.
Звателният падеж на имената от среден род съвпада с именителния им падеж.
 
Има думи, които не се скланят в звателен падеж. В тези случаи се употребява именителният падеж. Такава дума е '''чук'''.
== Падежни остатъци в българския език ==
 
Съществителните от женски род приемат окончания '''-ойо''' и '''-йоо''':
* слива – слив'''о''';
* Мария – Мари'''йо''';
* България Българи'''йо'''.
 
Звателният падеж на имената от среден род съвпада с именителния им падеж.:
* дете – дете;
* куче – куче;
* въже – въже.
 
== Падежни остатъци ву българския език ==
=== От дателен падеж ===
* ''майце'' е остатък от дателен падеж на ''майка'';
* ''мами'' е остатък от дателен падеж на ''мама''; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
* ''Стояну'' е остатък от дателен падеж на ''Стоян''; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
* изразътИзразът „тем подобни“; „тем“ (от стб. „тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
* краткитеКратките местоимения „ми“, „ти“, „му“, „ѝ“, „ни“, „ви“, „им“;
* дългитеДългите архаични местоимения „нему“, „ней“, „нам“, „вам“, „тям“.;
*
 
=== От винителен падеж ===