Разлика между версии на „Здрав разум“

м
→‎Философски аспекти: Сравнен цитат.
м (Премахване на Категория:Философски термини; Добавяне на Категория:Епистемология, ползвайки HotCat)
м (→‎Философски аспекти: Сравнен цитат.)
 
[[Аристотел]] споменава ''koinē aisthēsis'' общи възприятия<ref>Аристотел, ''За душата'', кн. III, гл. 2, (425a27)</ref>, което на латински бива предадено от sensus communis. Словоформата преминава във френски език (sens commun), като бива дублирана и от bon sens. Аналогияно на немски език се ползва Gemeinsinn, дублирано от gesunder Menschenverstand, като прилагателното „здрав“, както и на славянските езици, конотира медицинска оценка.
 
Критичното отнасяне към здравия разум става отчетливо при философията на [[Декарт]]. Неговото ''Разсъждение за метода'' започва с думи станали пословични: "От„От всичко на света света здравият разумсмисъл е разпределен най-справедливо,; защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл, отколкото имат.<ref>Декарт P., ''Разсъждение за метода'', в ''Избрани Произведения'', София: Наука и изкуство, 1978, с. 247</ref>.
 
Консервативно настроени мислители като [[Ханс-Георг Гадамер]], изтъкват, че критиките срещу здравия разум се нуждаят от основание, което не може да бъдат друго, освен самият здрав смисъл. За представителите на Франкфуртската школа и деконструкционистите здравият разум остава като [[фалшиво съзнание]] или идеологически конструкт.