Разлика между версии на „Радикалдемократическа партия“

редакция без резюме
(източник)
No edit summary
 
{{Партия
'''Радикалдемократическата партия''' е [[България|българска]] [[политическа партия]], съществувала през първата половина на [[20 век]]. Тя е възстановена през [[1989]] като една от малките партии в десницата.
| име = Радикалдемократическа партия
| bgcolor = #1C4482
| основател = [[Найчо Цанов]]
| ръководител = Захари Петров
| основаване = 1906 г. / 1989 г.
| щаб = [[София]]
| младежка_орагнизация =
| идеология = [[Демокрация]]<br>[[Либерализъм]]
| предшествана_от = [[Демократическа партия]]
| член_на = [[Конституционен блок]] (1922 – 1923)<br>[[Демократически сговор]] (1923 – 1924)<br>[[Съюз на демократичните сили]] (1990 – 1996)<br>[[Обединени демократични сили]] (1996 – 2009)<br>[[Синята коалиция]] (2009 – 2013)
| вестник =
| места1_заглавие = Народно събрание
| места1 = {{Партия/места|0|240|#68228B}}
| места2_заглавие = Европейски парламент
| места2 = {{Партия/места|0|17|#68228B}}
| сайт = [https://www.rdp-bg.org/ rdp-bg.org]
}}
 
'''Радикалдемократическата партия''' е [[България|българска]] [[политическа партия]], съществувала през първата половина на [[20 век]]. Тя е възстановена през 1989 г. като една от малките партии в десницата.
 
== История ==
Радикалдемократическата партия се образува от група участници в [[Демократическа партия|Демократическата партия]], оформила се около започналото да излиза през [[1902]] под редакцията на [[Тодор Влайков]] списание ''„[[Демократически преглед]]“''. Около [[1903]] те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през [[1905]]. Сред активните участници в нея са Тодор Влайков, [[Найчо Цанов]], [[Илия Георгов]], [[Антон Страшимиров]], [[Петко Тодоров]].
 
Радикалдемократическата партия остава близка с демократите и неколкократно влиза в коалиции с тях. Водена от [[Стоян Костурков]] тя участва в следвоенните кабинети на [[Александър Малинов]] през [[1918]] г. През [[1922]] г. се включва, заедно с Демократическата партия, в коалицията [[Конституционен блок]]. След [[Преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]] през [[1923]] г. част от Радикалдемократическата партия се присъединява към [[Демократически сговор|Демократическия сговор]], а основното крило образува трайна опозиционна коалиция с демократите,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg ''Дневни новини'' - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.]</ref> която по-късно прераства в [[Народен блок|Народния блок]]. През [[1926]] г. името на партията е променено на '''Радикална партия''', а от [[1931]] г. тя участва в правителствата на Народния блок.
 
През 1934 г. Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер [[Георги Генов]]. Малко по-късно, след [[Преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]], партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната [[Петорка]],<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423 – 424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. водачът на радикалите Георги Генов е съден от [[Народния съд]] и е изпратен в затвора.<ref name="огнянов"/> Въпреки това през 1945 г. партията е възстановена под името '''Радикална партия (обединена)'''.<ref name="огнянов"/> Макар отделни групи радикали да преминават в опозиция, партията е част от правителствения [[Отечествен фронт]] до 6 март 1949 година, когато се саморазпуска и се влива в него.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 18 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref><ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 13}}</ref> По това време по данни на [[Държавна сигурност]] членовете на проправителствените и опозиционните организации на радикалите наброяват общо 3870 души.<ref name="шарланов"/>
 
Радикалдемократическата партия е възстановена на 14 ноември 1989 г. и се включва в коалицията [[Съюз на демократичните сили]] (СДС).<ref>[[Wikisource:bg:Координационен съвет на СДС 1990|Координационен съвет на СДС]]. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.</ref> Неин председател първоначално е [[Елка Константинова]]. Представители на партията се включват в правителството на [[Филип Димитров]] (1991 – 1992). От 1994 г. до 1996 г. Радикалдемократическата партия е член на [[Либерален интернационал|Либералния интернационал]].
 
През 1996 г. една група напуска партията и регистрира Свободна радикалдемократическа партия, която скоро прекратява своето съществуване.
През [[1934]] Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер [[Георги Генов]]. Малко по-късно, след [[Преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]], партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната [[Петорка]],<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423 – 424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.
 
Радикалдемократическата партия участва в политическия живот в страната в единодействие с другите десни партии – член е на [[Синята коалиция]] (2009 г.), на коалицията „СДС“ (2013 г.), участва във всички местни избори.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] водачът на радикалите Георги Генов е съден от [[Народния съд]] и е изпратен в затвора.<ref name="огнянов"/> Въпреки това през [[1945]] партията е възстановена под името '''Радикална партия (обединена)'''.<ref name="огнянов"/> Макар отделни групи радикали да преминават в опозиция, партията е част от правителствения [[Отечествен фронт]] до 6 март 1949 година, когато се саморазпуска и се влива в него.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 18 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref><ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 13}}</ref> По това време по данни на [[Държавна сигурност]] членовете на проправителствените и опозиционните организации на радикалите наброяват общо 3870 души.<ref name="шарланов"/>
 
== Участия в избори ==
Радикалдемократическата партия е възстановена на [[14 ноември]] [[1989]] и се включва в коалицията [[Съюз на демократичните сили]] (СДС).<ref>[[Wikisource:bg:Координационен съвет на СДС 1990|Координационен съвет на СДС]]. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.</ref> Неин председател първоначално е [[Елка Константинова]]. Представители на партията се включват в правителството на [[Филип Димитров]] ([[1991]] – [[1992]]). От [[1994]] до [[1996]] Радикалдемократическата партия е член на [[Либерален интернационал|Либералния интернационал]].
 
=== Парламентарни ===
През [[1996]] една група напуска партията и регистрира Свободна радикалдемократическа партия, която скоро прекратява своето съществуване.
{|class="wikitable" style="text-align:center"
! година
! избори
! гласове
! %
! резултат
|-
| [[Парламентарни избори в България (1902)|1902]]
| Народно събрание
| –
| –
| {{Партия/места|6|189|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1903)|1903]]
| Народно събрание
| –
| –
| {{Партия/места|0|169|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1908)|1908]]
| Народно събрание
| 8 041
| 1,7%
| {{Партия/места|0|203|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (юни 1911)|юни 1911]]
| Велико Народно събрание
| 10 420
| 1,9%
| {{Партия/места|0|414|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (септември 1911)|септември 1911]]
| Народно събрание
| 12 918
| 2,6%
| {{Партия/места|0|212|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1913)|1913]]
| Народно събрание
| 24 007
| 4,5%
| {{Партия/места|5|204|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1914)|1914]]
| Народно събрание
| 27 353
| 3,6%
| {{Партия/места|5|245|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1919)|1919]]
| Народно събрание
| 33 861
| 5,3%
| {{Партия/места|8|237|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1920)|1920]]
| Народно събрание
| 41 930
| 4,6%
| {{Партия/места|8|232|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (април 1923)|април 1923]]*
| Народно събрание
| 166 909
| 15,8%
| {{Партия/места|17|245|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (ноември 1923)|ноември 1923]]*
| Народно събрание
| 639 881
| 63,8%
| {{Партия/места|200|247|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1927)|1927]]
| Народно събрание
| 29 637
| 2,6%
| {{Партия/места|0|261|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1931)|1931]]*
| Народно събрание
| 626 553
| 48,4%
| {{Партия/места|151|273|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1939)|1939]]
| Народно събрание
| 18 939
| 0,9%
| {{Партия/места|3|160|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1945)|1945]]
| Народно събрание
| –
| –
| {{Партия/места|11|276|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1946)|1946]]
| Велико Народно събрание
| 8 868
| 0,2%
| {{Партия/места|1|465|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1990)|1990]]*
| Велико Народно събрание
| 2 217 799
| 36,2%
| {{Партия/места|144|400|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]]*
| Народно събрание
| 1 903 567
| 34,4%
| {{Партия/места|110|240|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]]*
| Народно събрание
| 1 254 465
| 24,1%
| {{Партия/места|69|240|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]]*
| Народно събрание
| 2 223 714
| 52,2%
| {{Партия/места|137|240|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]]*
| Народно събрание
| 830 337
| 18,1%
| {{Партия/места|51|240|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]]*
| Народно събрание
| 280 323
| 7,6%
| {{Партия/места|20|240|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]]*
| Народно събрание
| 285 662
| 6,7%
| {{Партия/места|15|240|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]]*
| Народно събрание
| 48 681
| 1,3%
| {{Партия/места|0|240|#1C4482}}
|-
| [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]]*
| Народно събрание
| 75 926
| 2,3%
| {{Партия/места|0|240|#1C4482}}
|}
 
* На изборите през 1923 г. е част от коалициите [[Конституционен блок]] и [[Демократически сговор]].
Радикалдемократическата партия участва в политическия живот в страната в единодействие с другите десни партии – член е на Синята коалиция (2009 г.), на коалицията „СДС“ (2013 г.), участва във всички местни избори.
* На изборите през 1931 г. е част от коалиция [[Народен блок]].
* Между 1990 – 2005 г. е част от коалициите [[Съюз на демократичните сили]] и [[Обединени демократични сили]].
* На изборите през 2009 г. е част от [[Синята коалиция]].
* На изборите през 2013 г. е част от коалиция [[Съюз на демократичните сили]].
* На изборите през април 2021 г. е част от коалиция Патриотична коалиция Воля – НФСБ.
 
== Участия в правителства ==