Роман (цар): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- “ +“); козметични промени
м форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
Ред 9:
}} }}
 
'''Ро̀ман''' е [[Български владетели|цар на България]] от [[977]] до [[997]] г. (''[[де факто]]'' до 991 г.).

== Произход. Византийски плен ==
Той е син на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и [[Ирина Лакапина|Ирина (Мария) Лакапина]], внучка на [[византийски император|византийския император]] [[Роман I Лакапин]]. По-малък брат е на цар [[Борис II]] и внук на [[Симеон Велики]]. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава [[Константинопол]] с майка си и по-големия си брат.
 
През [[963]] г. е свален [[Византия|византийският]] [[император]] [[Роман II]] и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император [[Никифор II Фока]] отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През [[970]] г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.
 
През [[971]] г. [[Преслав]] и североизточните български земи са завладени от [[Йоан Цимисхи]], а наследниците на Петър – отведени отново в Константинопол. Тъй като [[Борис II]] няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде [[кастрация|скопен]].
 
През [[978]] г. или в началото на [[979]] г.<ref>[[Никола Благоев|Благоевъ, Н.]], „''Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 – 64</ref> Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. Роман успява да обясни кой е и е отведен при [[Самуил]].
 
== Владетел на България ==
През [[978]] г. или в началото на [[979]] г.<ref>[[Никола Благоев|Благоевъ, Н.]], „''Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 – 64</ref> Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. Роман успява да обясни кой е и е отведен при Самуил.
След смъртта на брат му, Роман е признат от [[комитопули]]те за цар. Някои учени позовавайки се на сведенията на по-късно живелия [[Йоан Скилица]] смятат, че Роман не е бил цар и че цялата политическа власт се е намирала в ръцете на Самуил, но съвременниците на тези събития арабинът [[Яхия Антиохийски]] и арменецът [[Степан Таронски]] са категорични, че Роман действително е управлявал.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002]</ref> Арменският хронист дори е впечатлен, че българският цар е [[евнух]], т.е. това е доста необичайно, но комитопулите са се придържали към вековната държавна традиция на българите за сакралността на царския род.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002]</ref>
 
СледСпоред смъртта на брат му, Роман е признат от [[комитопули]]те за царпроф. Някои учени позовавайки се на сведенията на по-късно живелия [[Йоан Скилица]] смятат, че Роман не е бил цар и че цялата политическа власт се е намирала в ръцете на Самуил, но съвременниците на тези събития арабинът [[Яхия Антиохийски]] и арменецът Степан Таронски са категорични, че Роман действително е управлявал.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002]</ref> Арменският хронист дори е впечатлен, че българският цар е евнух, т.е. това е доста необичайно, но комитопулите са се придържали към вековната държавна традиция на българите за сакралността на царския род.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002]</ref> Според проф. Пламен Павлов цар Роман установява столицата си в [[Скопие]], където и основава манастира „[[Виргински манастир|Свети Георги Бързоходни]]“. Историкът е категоричен, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че Роман се отдава само на църковни дела, оттегляйки се от политическите, и припомня, че царят участва в [[Битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]] през 986 г., а и повторното му пленяване през 991 г. става пак във време на война.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002]</ref> Специално участието на цар Роман в битката при Траянови врата напр. е отразено в добавките на епископ [[Михаил Деволски]], както и в [[Битолски надпис|Битолския надпис]].
 
През [[991]] г. цар Роман е пленен в битка и хвърлен от Василий II в затвора, където умира през [[997]] г. Чак след вестта за смъртта на царя Самуил е провъзгласен за нов български цар.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002]</ref>