Разлика между версии на „Византийска империя“

м (Робот Добавяне: an:Imperio Bizantino)
== Залез и наследство ==
 
След като Византия е възстановена, срещу нея започват да се организират коалиции, целящи да възстановят създадената през [[1204]] година [[Латинска империя]]. Най - силна е коалицията на [[Шарл Анжуйски]], която включва [[България]], [[Сърбия]], [[Епир]] и други. Ето защо през [[1274]] година в Лион е сключена уния между [[Михаил VIII Палеолог]] и папата, признаваща папата за духовен водач на Византия. Тя цели да бъдат предотвратени коалициите срещу Византия. Поне на това се надява византийският император. Но самите византийци не били съгласни с нея. Не след дълго те престават да се подчиняват на папата. От своя страна и той престава да спира готвените коалиции. Но през [[1282]] година Шарл умира. Освен това император Михаил прехвърля цялата си войска на Балканите. В Мала Азия останават малки гарнизони. Това улеснява заселването на принудените да търсят нови земи от [[татарите]] тюркски племена. Въпреки героичните опити местните жители не могли да ги спрат. В Северозападна Мала Азия възникнал османският бейлик, който през следващите години щял да играе сериозна роля. Император [[Михаил VIII Палеолог]] умира през [[1282]] година. На престола той оставил сина си [[Андроник II Палеолог]]. Той отменил унията от Лион. Стремял се да присъедини [[Епир]], [[Тесалия]] и [[Морея]]. Опитва се да освободи завладените от турците земи, но има ограничен успех. През [[1304]] година Византия губи сражението при река Скафида, с което загубва и областта между Странджа, Стара планина и Черно море, а през [[1322]] година - и Пловдив и някои крепости около Одрин. През [[1307]] година [[България]] и [[Византия]] сключват мирен договор, скрепен чрез брак между дъщерята на императора и българския цар [[Теодор Светослав]]. През [[1321]] година във Византия избухва гражданска война между [[Андроник II Палеолог]] и внука му [[Андроник III Палеолог]]. През [[1332]] година Византия си връща градовете на юг от Стара планина, но след битката при Русокастро отново губи част от тях. През третата война между двамата императори [[Андроник III Палеолог]] побеждава дядо си и го принуждава да се оттегли от престола. Още незатихнала се разгаря друга гражданска война този път между малолетния [[Йоан V Палеолог]] и претендента [[Йоан Кантакузин]]. Побеждава първият, но той е принуден да отстъпи на [[България]] и [[Иван Александър]] 8 крепости в Родопите, включително и Пловдив, заради оказаната подкрепа от страна на българския цар. [[Йоан Кантакузин]] проводил през [[1351]] година пратеничество при българския цар за съюз срещу турците, но последният отказал. Докато се разгаряла гражданската война, османските турци завземали все повече и повече византийска територия. Скоро тя била разполовена на 3 - Цариград и околностите му, Солун и Морея (Пелопонес). През [[1369]] година османските турци превзели Одрин, който обявили за столица, а през [[1387]] година и Солун. През [[1391]] година император станал [[Мануил II Палеолог]]. Той прекарал няколко години на Запад, искайки помощ за Константинопол срещу турската обсада. Градът се държал само благодарение на изпратените от френския крал стрелци. Западните владетели му обещавали помощ, но на практика не могли да я окажат. Неочаквано обаче съдбата помогнала на Византия. През [[1402]] година турците загубили битката при Анкара срещу Тимур, а султан [[Баязид]] бил пленен. В следващите години византийската дипломация полагала много усилия, за да задълбочи противоречията между Баязидовите синове. Това продължило до [[1421]] година, когато победил [[Мехмед I]], не без помощта на християните. Византия дори си върнала Солун, но през [[1430]] година той бил отново покорен от турците. През това време Византия можела да изтласка турците от Балканите в съюз с Венеция, но пропиляла този шанс, защото мислела, че новият владетел бил миролюбив. Турската държава междувременно укрепнала и скоро отново засилила натиска си. Това принудило [[Йоан VIII Палеолог]] да сключи [[Фераро-Флорентинската уния]]. Тя щяла да има успех само ако папата съумеел да организира кръстоносен поход срещу турците. Той успял. На призива му откликнали унгаро-полският крал [[Владислав III Ягело]] (Варненчик) и трансилванският войвода [[Янош Хуняди]], които събрали многонационална войска /поляци, чехи, унгарци, французи/. През [[1443]] година те достигнали до София, но поради настъпващата зима се оттеглили. На следващата година полско-унгарската армия предприела нов поход. Този път тя тръгнала по дунавското крайбрежие, но при Варна претърпяла поражение от [[Мурад II]]. Вече нищо не можело да помогне на Византия. През 1451 година на турския престол се възкачил [[Мехмед II]]. На 29 май [[1453]] година артилерийски обстрел засипал Константинопол. По-късно бил щурмуван самият град. 4700-те му защитници се съпротивлявали твърдо, но не могли да отблъснат многократно превъзхождащия ги противник. В уличните боеве загива и последният император на Византия [[Константин XI Палеолог]]. Турците плячкосват града. Църквата "Света София" била превърната в джамия, а Цариград под името Истанбул става турска столица. През [[1460]] година било покорено и [[Пелопонеско деспотство|Пелопонеското деспотство]], а три години по-късно - и [[Трапезундската империя]]. Така византийската държавност загива. Останала само [[Цариградска патриаршия]], която става представител на покорените християнски народи в Османската империя. Много византийци бягат в съседните страни и Италия, а престолонаследниците - в Русия.
 
== Литература ==
1072

редакции