Иван Асен I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м дребни
Ред 6:
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
| период = [[1190]][[1196]]
| коронация = 1190
| предшественик = [[Теодор-Петър|Петър IV]]
| наследник = [[Теодор-Петър|Петър IV]]
}} }}
'''[[Цар]]''' '''Йоа̀н Асѐн I''' (често само '''Асен''', всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име; † [[1196]] в, [[Велико Търново|Търновград]]), известен още с прозвището '''Белгу̀н''' (от [[кумански език|кумански]] – мъдър„мъдър“, знаещ„знаещ“), е владетел, управлявал [[България]] от [[1190]] г. до [[1195]] г. Властва заедно с брат си [[Петър IV|Теодор-Петър]], който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията [[Асеневци]], под чието водачество [[България]] се освобождава от византийско господство.
 
== Характер на Иван Асен I ==
Ред 17:
 
== Възстановяване на българската държава ==
През [[1185]] г. под ръководството на Асен и Теодор в [[Паристрион]] избухва въстание. Според Никита Хониат причина за избухване на въстанието е отказът на император [[Исак II Ангел]] да зачисли братята в прониатските списъци. Есента на 1185 г. и началото на [[1186]] г. били успешни за въстаниците. Император Исак II Ангел предприема няколко похода срещу българите. През [[1187]] г. при поредния поход бива спрян при силната крепост [[Ловеч]] и след като обсадата не успява, бива принуден да сключи мир. Това означавало възобновяване на българската държава.
 
== Изграждане на независима българска църква ==
[[Файл:Second_Bulgarian_Empire_%281185-1196%29.png|мини|330pxляво|България по времето на Асен и Петър]]
Една от първите задачи пред новите владетели била уреждането на църковния въпрос. Дотогава българските земи са под владението на [[Охридската архиепископия]], но по право всяка независима държава следва да има и собствена църква. Така за църковен глава бил избран [[презвитер]] Василий, който от своя страна коронясва Теодор за цар. За да подчертае приемствеността от [[Първото българско царство]], Теодор приема династичното име [[Петър IV]].
 
Ред 27:
 
== Битката при Тревненския проход ==
През [[1190]] г. Исак II Ангел решава да заличи отново България от картата и предприема мащабен поход. Преминава през [[Стара планина]] и се насочва към [[Търново|Търновград]]. Двамата братя осъзнават, че не могат да се противопоставят на ромеите и напускат града. Те отиват при [[кумани]]те за помощ. Освен това изпращат в лагера на византийците лъже-дезертьор, който казва, че към града пристигат множество кумански отряди. Тъй като не искал да се сражава с тях близо до Търново, императорът решава да се оттегли в [[Тракия]]. Докато армията му преминава през [[Тревненски проход|Тревненския проход]], попада в устроена от българите засада и бива посечен. През [[1190]] г. след битката в Тревненския проход Петър предава реалната власт на брат си, като запазва титлата си, но се оттегля в [[Преслав]]. Формално в страната се установява двуцарствие, но на практика цялата власт се съсредоточава в ръцете на по-малкия брат.
 
== Военни действия в периода 1191 – 1196 ==
[[Файл:TeodorPetyr IvanAsen.jpg|230px|мини|Предполагаемата монета на Теодор-Петър или Иван Асен I]]
През 1193 – 1194 г. български войски завземат [[Сердика (крепост)|Сердика]] и селищата по Горна [[Струма]], а през следващата година и важните крепости [[Сяр]], [[Струмица]], [[Амфиполис]] и много други градове и села по Долна Струма и [[Беломорие]]то.<ref name="Хониат2">Никита Хониат, „История“, 29. – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_049.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49]</ref> През [[1195]] г. цар Йоан Асен I пренася мощите на Св. [[Йоан Рилски]] от [[София]] в Търновград. През 1194 – 1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани [[Ниш]]ко, [[Поморавие]]то, [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] области.