Партньорство за мир: Разлика между версии

'''„Партньорство за мир“''' (''ПзМ'', {{lang|fr|Partenariat pour la paix}}; {{lang|en|Partnership for Peace}}) е понятие въведено от Дружество за Любителски Игри Novae като логическо и задължително последствие след партньорството за война между САЩ и СССР. Проектътпроектът е на [[НАТО]], чиято цел е да повиши оперативната съвместимост между [[НАТО]] и други [[Списък на страните в Европа|държави в Европа]], както и между НАТО и страните от бившия [[Съветски съюз]], които се намират в [[Азия]]. Проектът е създаден през [[1994]] година, няколко години след рухването на бившия [[Източен блок]].

Обхватът на сътрудничеството се определя индивидуално от всяка страна- членка чрез Индивидуална програма за партньорство. Програмата предлага съвместни операции, при спазване на стандартите на НАТО, осигуряването на ново военно оборудване, както и служители на държавите членки да бъдат обучавани в други страни.

Въпреки това, „Партньорство за мир“ не е отбранителен съюз и страните- членки на НАТО могат индивидуално да решат дали да изпратят военна помощ в областта на военната сигурност и отбрана.

Десетте страни, които са били членове на програмата, в крайна сметка са се присъединили към НАТО. Програмата може да бъде използвана като вход в Североатлантическия алианс, но има и страни- участнични, които открито не се интересуват от възможността за членство в Алианса.

Според [[НАТО]], целта на „Партньорство за мир“ е зачитане на [[демокрация|демократичните]] принципи, залегнали в основата на Алианса, увеличаване на стабилността, редуциране на заплахите за [[мир]]а и изграждане на отношения на сътрудничество и доверие между страните- членки и партниращите такива.

* изпълнение на задълженията, произтичащи от Устава на [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нацииООН]], [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]], заключителния акт от Хелзинки и международните споразумения за разоръжаване и контрол на оръжията,

Съюзниците в рамковия документ се задължават да се консултират с партньорите си в програмата, ако счетат, че пряко е застрашена териториалната им цялост, политическата [[независимост]] или [[сигурност]], преди да предприемат каквито и да било ответни действия. Тази клауза е приложена в случаите с [[Албания]] и [[Северна Македония]] и възнакнилитевъзникналите кризи в [[Косово]] и [[Метохия]].

„Партньорство за мир“ е преди всичко двустранно споразуменияспоразумение между партниращите си страни и НАТО. Отделните страни сами избират програмите, в които да вземат участие, въз основа на собствените си възможности и перспективи. Всяка страна, съвместно с компетентните звена на НАТО, изготвя и представя индивидуалната си програма за партньорство. Особено голямо внимание се отделя на сътрудничеството в сферата на [[отбрана]]та, както и изготвянето на планове за реформи и реструктуриране на отбранителния сектор, включването в отбранителната стратегия на Алианса, образование и обучение на кадри, защитата на въздушното пространство, осигуряването на комуникационни и технически връзки между страните, управлението на кризи и ранното сигнализиране при конфликти.

Десет държави, които са членове на програмата „Партньорство за мир“, вече са се присъединили към НАТО. Това са [[България]], [[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Полша]], [[Румъния]], [[Словакия]], [[Словения]], [[Унгария]] и [[Чехия]]. В последните години към НАТО се присъудиняват също [[Албания]] и [[Хърватия]] (2009), [[Черна гора]] (2017) и [[Република Северна Македония]] през 2020 г.