Манастирица (област Търговище): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
== Кратка историческа справка ==
Според предания селото се казвало '''Мансър''' (Мансър кьой) и било основано от [[турци]], дошли от някакъв остров в [[Анадола]]. Името му се превеждало като „заградено място”. Недалеч от днешното село в миналото е имало и друго турско село Коджа бунар (Голям извор), жителите на които се изселили в [[Турция]] през [[1884]] год.
Село Мансър било разположено на главния път, който водел от [[Тракия]] през прохода [[Хаинбоаз]] за големите търговски (панаирджийски) центрове на север от [[Стара планина]] – Ески Джумая (дн. [[Търговище]]) и Тюрк Смил (дн. [[Нова Черна]]), Тутраканско. Най-вероятно жителите му турци били отначало [[дербентджии]], охраняващи близкия път Боаза, но по-късно по време на анархията в [[Османската империя]] се превърнали в разбойници, обиращи пътуващите по този път. Според преданията много хора били погубени от жителите на село Мансър по пътя, заобиколен с усойни гори. През [[1897]] год. тази усойна гора била изсечена, за да се прокара ж. п. линията.
До [[Освобождението]] жителите на селото били изцяло турскоезични. Първите нови заселници – българи идват в селото през [[1883]] год. от [[Тракия]]: село Чанакчии (дн. [[Долно Паничарево]]), Новозагорско и др. По това време турското население почти напълно се било изселило в [[Турция]] и били останали само 7-8 къщи жители. През [[1887]] год. в селото вече живеели 111 българи и 5 турци. Около [[1885]] год. в селото се заселват и [[балканджии]] – от [[Миховци]], Тревненско, [[Радневци]] и [[Хвърлевци]], Еленско. През [[1900]] год. в селото се заселват и 28 [[цигани]].
Имало предложение побългареното вече село Мансър да бъде преименувано на Брегово, но жителите му решили да се нарича '''Манастирица''', въз основа на старо предание, според което в близост до селото имало в далечното минало голям християнски [[манастир]].
На 9 април [[1898]] год. то официално получава новото си име – '''Мънъстирица''', но постепенно започва да се нарича '''Манастирца'''.
Имотите на изселените след [[Освобождението]] били закупени от [[Д. А. Буров]], известен богаташ от [[Горна Оряховица]], който ги препродавал на новодошлите заселници.
Селото било бедно и нямало сериозен поминък за всички и по-голямата част от мъжкото население ходело на [[гурбет]] в [[Румъния]], [[Унгария]], [[Австрия]] и [[Русия]], където работели като градинари, а балканджиите били известни строители и се препитавали с този занаят.
С училище селото се сдобива през [[1904]] год., а в края на [[1925]] год. жителите му изграждат църковен храм „[[света Петка|Св. преподобна Параскева]]”.
Старите селски родове били: тракийци – Добревите, Дочовите, Петровите, Стояновите, Чанакчиите и балканджии – груйовци, Ивановите, Михайловите, Недьовите, Пейковци, Радневци, Събковите, Туневци, Христовите и др.
Днес селото по броя на жителите му е едно от най-малките в [[община Попово|Поповска община]], спокойно, чисто и живописно, разположено в близост до река [[Голямата река]].
== Религии ==
| |||