Българска азбука: Разлика между версии

|}

 

{{вижте също|Глаголица|Кирилица}}

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „[[За буквите]]“ („''О писмєньхъ''“) на старобългарския писател [[Черноризец Храбър]], а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]] – азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на X век. Тя представлява [[гръцка азбука|гръцката азбука]] с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия – това са буквите '''б''', '''ж,''' '''ч''', '''ш''', '''щ''', '''ѧ''', '''ѫ''', '''ъ''', '''ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ'''. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.