Българска азбука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2A01:288:109:1900:2055:E6C1:40DD:7241 (б.), към версия на 87.97.186.123
Етикет: Отмяна
м + кратка бележка за йотираното А Ꙗ вместо руската буква Я
Ред 28:
Масово използван в България до първата четвърт на 19 век е традиционния вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите [[Ћ]] и [[Џ]], добавени през 14 – 15 век.
 
Ключов момент в историята на българската азбука еса [[1830|1830-те]], когато става преминаването от традиционната кирилица към руската [[Граждански шрифт|гражданска азбука]] на цар [[Петър I (Русия)|Петър I]], която е нейна модификация на кирилицата, през 1830-те. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература ([[Печатна преса|печатни преси]], [[книгоиздаване]]) и от разпространението по онова време на [[Панславизъм|панславянските]] идеи. Българската гражданска азбука взима от старата кирилица и буквата [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]] и [[Ѭ|Ѭ (йотирана голяма носовка)]], които липсват в руската, за сметка на [[Ы]] и [[Э]], които не се употребяват в българската азбука. От руската гражданска азбука е възприета и буквата [[Я]], която постепенно замества старобългарската буква [[Йотирано а|Ꙗ]]. Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от [[1945]] г. биват премахнати буквите [[Ят|Ѣ (Е двойно)]] и [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]].
 
Съществува и [[българска кирилица]], която модернизира и компенсира някои от основните недостатъци на създадената от Петър I азбука: липса на разлика между малки и главни букви, липса на графично разнообразие (горни и долни дължини). След 2014 г. има гражданска инициатива за популяризиране на тази форма на азбуката.