Теодора (Сара): Разлика между версии

| описание на изображението = българска царица
| портрет = Sarah-Theodora of Bulgaria.jpg
| портрет-описание = Сара изобразена под формата на [[бетил]] на [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] (единственото съхранило се изображение на българската царица)

| коронация =

| други титли =

Едно щастливо обстоятелство довело до коренна промяна в живота ѝ. Търновските предания разказват, че [[Иван Александър]] се влюбил в нея, докато тя се била къпела в [[Янтра]], но по-правдоподобни ще да са писанията на [[Мавро Орбини]], според който царят я забелязал по време на един съдебен процес и той така бил впечатлен от младата еврейка, че направо бил „наранен в сърцето“.

Увлечението на Иван Александър продължило доста време и накрая, отдаден на чувствата си, той ѝ предложил да стане негова царица. Препятствията за осъществяване на брака, обаче, не били малко. Първо, като еврейка, тя трябвало да приеме [[православие]]то. Младата израелтянка не се церемонила дълго и скоро приела Христовото учение, под името Теодора. Този избор едва ли ще да е случаен, като се има предвид, че името на предишната съпруга на царя също било [[Теодора Бесараба|Теодора]]. Друга пречка за брака било положението на евреите в страната. Накрая, с този брак царят потъпквал нормите на епохата, взимайки за съпруга жена, която не отговаря на потеклото му.<ref> В това отношение бракът на Иван Александър и Теодора обаче не е прецедент. В края на 13 в. цар [[Теодор Светослав]] се жени за [[Ефросина (съпруга на Теодор Светослав)|Ефросина]], която няма благородно потекло, а е внучка на кримски търговец (може би от [[Чифут кале]]).</ref>

Бракът между двамата бил сключен през [[1349]] г. По-късно изворите на няколко пъти споменават името на Теодора, като отбелязват изключителната ѝ религиозна ревност. Царица Теодора станала инициатор на [[църковен събор]], който се разправил сурово с [[еретик|еретиците]]. Същевременно Теодора постоянно утвърждавала християнската вяра по българските земи – тя обновила много църкви и издигнала много манастири.

Друг факт също маркира жизнения път на царицата. Изглежда не без нейно участие Иван Александър въвелвъвежда нов ред при унаследяването на престола. Дотогава действала т.н. система на [[майора]]та, съгласно която престолът се пада на първородния син на владетеля. Тъй като синовете от първата царица били родени в [[Ловеч]], още преди [[Иван Александър]] да стане цар, Теодора си „спомнила“ за византийската наследствена практика, според която престолът принадлежи на първия роден син след възцаряването, който е [[багренородни|багренороден]] ([[гръцки]]: πορφυρογέννητος), т.е. на нейния син [[Иван Шишман]].

В [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] за нея пише: {{цитат|...''На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иван Александър, която бе от еврейски род, приела след това светото кръщение и запазила цяла благочестивата си вяра, обновителка на много църкви, въздигнала различни манастири, майка на великия цар Иван Шишман, вечна памет''...}}

Произходът на Сара не е изяснен от науката, т.е. от коя от [[Еврейски етнически групи|еврейските етнически общности]] произхожда. Доверявайки се на [[Мавро Орбини]] с неговото „[[Царството на славяните|Царство на славяните]]“ (писана основно по легендарни сведения близо два века и половина след историческите събития), българската историография сравнително безкритично е възприела тезата за произхода на Сара от т.нар. [[романьоти]] или византийски евреи. Известно е, че по това време членовете на царското семейство са сключвали почти единствено и само династични бракове с цел заздравяване на добросъседските отношения и прокарване на определена политика. В този смисъл, не е изключено Сара в контекста на османските завоевания по това време, да произхожда от някакъв поюдейчен хазарски род от времето на [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]], тъй като е известно какво влияние са оказвали върху България и българската политика степните народи от североизток – [[печенеги]], [[кумани]], [[татари]]те от [[Златната орда]] и т.н. Произходът на Сара, ведно с този на населението на еврейския квартал на Търновград, т.нар. „Жид махала“ би се изяснил при евентуални археологически разкопки, но такива не са извършвани.

<references />