Битка при Пловдив: Разлика между версии

| сила2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Остатъчна османскоосманска групировка в Тракия, около 12 000 офицери и войници

'''Битка при Пловдив''' е опит на османското командване да забави руското настъпление към [[Одрин]], [[Битка при София|след освобождението на София]] и [[Шейновска битка|поражението при село Шейново]]. Провежда се по време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877–1878)]].

В началото на януари 1878 г. [[Западен отряд (Гурко)|ЗападнияЗападният руски отряд]] от 71 000 офицери и войници и 318 оръдия с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са: генерал-майор [[Николай Веляминов]], генерал-майор [[Павел Шувалов]], генерал-лейтенант [[Николай Криденер]], генерал-майор [[Юрий Шилдер-Шулднер]] и генерал-майор [[Дмитрий Комаровски]]. Авангарда на отряда е с командир генерал-майор [[Виктор Дандевил]], а кавалерията е с командир генерал-майор [[Владимир Клот]]. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в [[Тракия]], обединени в нова групировка с командир [[Сюлейман паша]] и евентуално да бъдат унищожени.

На 2 януари руските сили излизат от [[Битка при Пазарджик|освободения град Пазарджик]]. Според разузнавателни сведения, доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления: Пазарджик–Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3 януари колоната на генерал-майор Павел Шувалов преминава река [[Марица]] през брод до село [[Оризари (Област Пловдив)|Айрене]], а едновременно кавалерийската част с командир генерал-майор [[Даниил Краснов]] по левия бряг на реката доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита.

Сюлейман паша решава да отстъпи към [[Родопите]], а за прикритие оставя 40 табора[[табур]]а в района селата [[Първенец (Област Пловдив)|Дермендере]] – [[Брестник|Караагач]]. В Пловдив, по заповед на Сюлейман паша, в полето между жп гарата и квартал [[Остромила]] са избити 80 българи- затворници, участвали в националносвободителните борби.

Частта на генерал-майор Даниил Краснов успява да премине река Марица по моста до Кемера за село [[Катуница]]. Колоните на генерал-майор Павел Шувалов и генерал-майор Николай Веляминов настигат османския ариергард при селата [[Цалапица]] и [[Първенец (област Пловдив)|Първенец]]. Втори Драгунски ескадрон от 63 драгуни с командир капитан [[Александър Бураго]] от лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в квартал [[Северен (район на Пловдив)|Кършиака]], че в града има повече от 1000 низами[[низам]]и и [[Черкези в България|черкезка]] конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на жп гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Александър Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат квартал [[Мараша (Пловдив)|Мараша]], хълма [[Бунарджик]] и пощата. Капитан Александър Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.