Николаево (област Плевен): Разлика между версии

== Известни личности ==
-Поетът '''Тоно Лазаров Тонов''' на 7 февруари 1927 година. Завършил гимназия в град Ловеч. Следва Сoфийски университет, специално с българска филология. По късно става редактор в радио София кaто заместник главен редактор на детско младежкия отдел той създава различни рубрики с постоянни герои. Написал е много приказки и стихотворения за децата за младежта поеми. От 1962 е отговорен редактор на младежкия отдел в българска телевизия, където остава до края на живота си. Умира от рак 1970 година.
 
Спомнете си за него с много обич на 18 април. От неговата племенница Севдалина.
 
- '''[[Неда Антонова]]''' е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. „Отечество“. Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката „Повторими неща“; на тетралогия исторически романи „Памет“: „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“; на трилогия за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, както и на други романи: „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, на трилогията „Вино“: „Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“; на повестта „Ирма, жената на бог Марс“; на пиесите „И слезе Господ на земята“, поставена в Театъра на армията, „Гълъб за сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ – в телевизионния театър, „Асен, убиецът на Иванко“ (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд „Развитие“ и Националния център на книгата. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.