Договор от Бретини: Разлика между версии

м
Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT +СОРТКАТ); козметични промени
м (→‎Пътят до мира: Средни тирета.)
м (Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT +СОРТКАТ); козметични промени)
 
| войска =
| репарации =
| страна1 = [[ImageФайл:Blason pays fr FranceAncien.svg|20px]] [[Кралство Франция]]
| страна2 = [[ImageФайл:Royal Arms of England (1340-1367).svg|20px]] [[Кралство Англия]]
| делегат1 =
| делегат2 =
 
== Пътят до мира ==
Мирният договор от Бретини е пряка последица от френското [[Битка при Поатие|поражение при Поатие]] през 1356 г., когато крал [[Жан II]] е пленен от [[Едуард, Черния принц|Едуард Черния принц]], син на Едуард ІІІ. При спазване на кралското му достойнство Жан е отведен в [[Бордо]], а след известно време – и в [[Лондон]]. Черният принц веднага се опитва да му наложи изгодни условия, при които да се сключи мир, но засега френският крал отказва – той не може да преговаря със собствените си [[Васал|васаливасал]]и. През 1358 и 1359 г. самият Едуард ІІІ води преговори с него и успва да го убеди да подпише двата [[Лондонски договори (1358 - 1359)|Лондонски договора]]. В тях е определен откуп за пленника, какъвто никой не е виждал дотогава – 4 милиона [[екю]]. Жан обещава да отстъпи на Едуард една четвърт от кралството си – обширни земи на югозапад (нещо като голям вариант на [[Аквитания (регион)|Аквитания]]), [[Кале (град)|Кале]] и района [[Понтиьо]]. С една дума той признава пълната си капитулация.
 
Проблемът е, че макар все още да е крал, той не може да представлява френския народ. В негово отсъствие властта като регент взема синът му Шарл (бъдещият [[Шарл V]]). Той се сблъсква с тежки вътрешни проблеми – избухват въстания (на [[Етиен Марсел]] в [[Париж]], [[Жакерия|Жакерията]]та в провинцията), наварският крал [[Карл II Наварски|Шарл Злият]] крои планове да свали династията. С мъдрост и умереност Шарл превежда монархията през всички кризи. Ала когато се разчува какво е обещал баща му в Лондон, цялото му обкръжение единодушно се възпротивява. Един депутат в [[Генерални щати (Франция)|Генералните щати]] изразва най-добре всеобщото настроение: „С устата си можем да приемем тези искания, но в сърцата си никога няма да се съгласим“.<ref>André Maurois, ''[https://archive.org/details/historyoffrance00maur/page/82/mode/2up?view=theater A History of France]'', New York 1956, p. 82</ref>
 
При това положение Едуард обявява, че ще продължи военните действия. Той стоварва 12 000 войници край [[Кале (град)|Кале]], получава подкрепа от нидерландските си съюзници и предприема разорителен поход от типа [[chevauchée]]. Разграбва [[Пикардия]] и [[Шампан]], обсажда безуспешно [[Реймс]]. Настъпването на зимата изцяло обърква плановете му. Въпреки това той успява да изкопчи откуп от [[Бургундско херцогство|херцога на Бургундия]], за да пощади земите му и се насочва към Париж. Скоро става ясно, че намеренията му да го атакува не са нищо повече от илюзия. Той се оттегля към Бретини, където показва готовност да преговаря – този път не с пленника си в Лондон, а с действителните управляващи на Франция.<ref>Desmond Seward'', [https://archive.org/details/hundredyearswart00sewa/page/98/mode/2up?view=theater The Hundred Years War. The English in France 1337 – 1453]'', New York 1978, p. 99</ref> И въпреки това Жан ІІ притиска сина си за отстъпки, за да може час по-скоро да върне свободата си.
 
== Съдбата на договора ==
Когато Жан ІІ се връща в Париж, взема цялата власт в ръцете си. Главната му цел е да осигурва плащането на траншовете за своя откуп. Със специален ордонанс Налага три извънредни данъка. Когато умира през април 1364 г., Шарл V поема нов курс в управлението. Армиите му избягват открити сражения с англичаните и минават към партизанска борба. След като през 1369 г. войната е подновена, те постигат недвусмислени успехи. Много скоро всички английски завоевания по мира в Бретини са изгубени.
== Бележки ==
<references />
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Бретини}}
 
[[Категория:Договори през Стогодишната война]]
{{DEFAULTSORT:Бретини}}