Вълче поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране |
|||
Ред 24:
Между 1913 и месец юни 1914 г. селото в било изгорено от турците.
„...За Ортакьой се минава презь Курткьой и Деведере, което е на река Арда. И двете села се падатъ въ турската Мустафапашенска околия, която е стигала до Арда. На друго место (вж. Мустафапашенска околия стр. 49) подробно описвамъ ужасите, които съ изпитали нещастните българи отъ Деведере, както и за бегството на Курткьойци. И двете села съ били изгорени, та сега некои отъ разбегалите се жители се мъчеха да поправятъ нещо отъ срутените сгради, колкото временно да се подслонятъ...“
<!-- == Религии == -->
Ред 32:
* На север от селото се намират връх Шейновец и местността „Калето“, както и паметник на воините, загинали по време на войните.
* В планинските местности наоколо са открити останки от [[траки]]йски гробници, подобни на тази в село [[Мезек]]. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. Разрушени почти напълно. Останките на трета тракийска гробница се намират в планината над селото. В околността има останки от поне още една тракийска могила, напълно унищожена.
* '''Тракийска гробница Шейновец N41 43 00.0 E26 01 26.0''' Надгробната могила, разположена на билото на рид, е с височина 7
* '''Крепост-светилище Куш кая N41 42 32.0 E26 00 16.0 ('''„Куш кая“ от [[турски език|турски]] „птичи камък“ „куш“ = птица и „кая“ = камък, скала)– представлява огромна скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. При неотдавнашни археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комлекс. Предполага се, че култовият комплекс е бил ограден от крепостна стена и вероятно е бил свързан с другия такъв – „Глухите камъни“ разположен няколко километра по-нагоре в планината.
*А ето и какво казва българската наука за укрепеното селище при Куш кая: "През 2005-2007 г. в м. Куш Кая близо до с. Вълче поле, община Любимец бяха извършени разкопки на селище от късната бронзова и ранната желязна епохи. Археологическият обект е разположен на върха на хълм в периферията на южните склонове на източнородопския рид Гората. Два големи каменни масива доминират над по-високите части от Куш кая, заграждайки рида от север и от юг. Теренът е естествено отворен на юг/югозапад към долината на средна Арда. Билото на хълма е затворено от укрепена територия с неправилнатрапецовидна форма, покриваща район от 250 дка. Обектът е стратифициран и му е направена хоризонтална и вертикална стратиграфия. Структурите от различните периоди на обитаване не се препокриват често, което показва, че района не е бил застроен навсякъде, а има своя специфична вътрешна организация. На отделни места културните пластове от различните периоди достигат 2 м дебелина. Проученият район е разделен на три основни сектора. В сектор І са открити структури основно от късната бронзова епоха. Сектор ІІ представя всички познати периоди на обитаване на обекта (късно бронзова епоха, ранно желязна епоха и римски императорски период). Сектор ІІІ е свързан с изследването на югозападната част от укрепителната система. Така в пластът от късната бронзова епоха са проучени останките на четири къщи от два последователни строителни хоризонта. Къщите са построени от измазан плет върху каменна основа. Този метод на градеж найдобре може да бъде видян при къща N 3. Сградите имат една или две стаи с площ между 20-25 и 50 м 2 . Две от къщите са опожарени. Обитаването през късно бронзовата епоха е концентрирано върху високите тераси на северните части на билото. Начинът на живот показва черти, които са характерни за полупланинско и планинско обитаване. Керамичният материал и дребните находки принадлежат към двете фази на периода и могат да бъдат датирани през 13-11 в. пр. Хр. В сектор ІІ са открити стратиграфски свързани структури от късно бронзовата и ранните фази на ранната желязна епоха (10-9 в. пр. Хр.). Сред най-характерните находки от по-късния период трябва да бъде споменат фрагмент от калъп, намерен в разрушената къща. Топографията на откритите структури и материалите от първата фаза на ранножелязната епоха е подобна на топографията на къснобронзовото обитаване във високите северни части на билото. Втората фаза на ранно желязната епоха е най-добре представения период на Куш кая. Материалът от тази епоха е многоброен и се открива в почти всички части на обекта (както в укрепената, така и в неукрепената част). Той свидетелства за най-интензивно обитаване през този период. Укреплението на селището е изградено през втората фаза на ранно желязната епоха. Общите наблюдения на терена показват, че през това време площта на селището се е увеличила значително. Обитаването не е ограничено само върху високите, укрепени части, а и върху склоновете, простирайки се на изток и югозапад. Леки конструкции от дърво и трамбована глина са намирани в сектор ІІ. Поради голямото количество печати за нанасяне на украса върху керамика и огнища, намирани в тази част постройките могат да бъдат интерпретирани като работилници за керамика. Разнообразният керамичен материал принадлежи към началото на втората фаза на ранно желязната епоха (8-7 в. пр. Хр.). Късната фаза на 18 периода (6 в. пр. Хр.) не е засвидетелствана. Опитите за сравняване на Куш кая с други подобни обекти поставя въпроса за тяхната функционална интерпретация и наличието на редовни археологически разкопки. Последните десетилетия обекти от късната бронзова и ранната желязна епоха често са идентифицирани като светилища основно на базата на техните геоморфологични характеристики. Тяхното местоположение върху доминиращи височини и ясно изразените скални масиви не са сами по себе си аргументи в полза на интерпретацията им като култови места. В редица от случаите отделни черти на скалните светилища се откриват и при обекти, чиято култова интерпретация е спорна. Резултатите от проучванията на различни обекти от последните няколко години ясно показват, че не може да се приема интепретацията по презумция и само конкретните проучвания могат да дадат ясни отговори. В настоящия етап на проучване, селището при Куш кая показва дълъг етап от човешко обитаване, което вероятно обхваща около пет века от края на ІІ хил. пр. Хр и през първата половина на І хил. пр. Хр. " (Х. Попов. Куш кая. Характеристики на обитаването през късната бронзова и ранната желязна епоха. – Археология, 2009, 1-2, 21-39. ISSN 0324-1203. Студия ), както и *Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova. Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. V, София 2010, стр. 57-67.) "Възвишението Куш кая е разположето по южните склонове на рида Гората в Източните Родопи. Намира се северозападно от днешното село Вълче поле. Проведените в периода 2005-2007 г. археологически проучвания показват, че на Куш кая през ранната желязна епоха е съществувало голямо, укрепено селище. Към най-интересните находки от този период принадлежат 10 глинени печата, предназначени за украса на керамика. Повечето печати са 24 открити до две огнища на подовото ниво на една голяма постройка, проучвана в сектор ІІ. Другите са от същия сектор, но от стратиграфски пластове, нарушени от по-късното обитаване през римската епоха на това място. Постройката от ранножелязната епоха вероятно е имала производствени функции и се интерпретира от автора като керамична работилница. Структурата се свързва с периода на най-интензивно обитаване на селището, което по това време се е простирало на площ от над 25 000 кв.м. Различните нужди на жителите са били задоволявани от специализирани занаятчии. Това се отнася и за керамичната продукция. Добри паралели находките и теренната ситуация, свързана с тях, намират в обекта при с. Овчарово, където също са открити многобройни глинени печати, в контекст, свързващ ги с производство на това място. През последните години рязко нарастна броят на откриваните печати за украса на керамика, както и броят на обектите, на които те се откриват. Този факт показва, че е по-разумно да се мисли не за напълно специализирано занаятчийств, ориетнитарно към широк пазар и далечни дестинации, а по-скоро за занаятчийство ориентирано към потесен кръг потребители в рамките на общината."
*'''Тракийска и средновековна крепост Курт Кале N41 42 56.0 E26 01 47.0''' (връх Шейновец, калето) Средновековната стена на крепостта е от каменни блокове. На десетина метра от външната стена върви друга, успоредна на първата (вътрешна). Двете стени опасват върха от изток и юг, на места все още добре запазени, а другаде без никакви надземни останки. От юг е главната врата, сравнително добре запазена. На север и северозапад крепостта е добре защитена от редица високи остри скали. В западния край на вътрешното пространство се намират развалини от водохранилище (щерна) - елипсовидна постройка в земята, с размери 6x10 м. В крепостта се намират обилни фрагменти от тракийска и средновековна керамика. В подножието на крепостта има следи от тракийско светилище - в скалата - култови трапецовидни ниши, от двете страни на входа на светилището. Тук са намерени останки от мраморен релеф на тракийски конник, което показва, че светилището е използвано и през римската епоха.
* [[Глухите камъни]] - '''Тракийски култово - погребален комплекс “Глухите камъни” -''' Целият обект обхваща над 20 скални масива, по които се наблюдава продължително обитаване от
* Глухите камъни
* Глухите камъни
* Глухите камъни Юг, южен комплекс (ниши, пещери, лабиринт) N41 43 35.5 E25 57 22.0 Скален комплекс с ниши, пещера, лабиринт
* '''Скални ниши Кралимарков камък N41 42 45.0 E26 03 09.1''' огромен скален блок, лежащ в планинанта, югоизточно от село Вълче поле
* '''Паметник''' на загиналите граничари Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на селото.
* '''Връх Света Марина и Крепост Ефрем (Света Марина) N41 43 44.6 E25 56 45.9''' Съвсем близо до Глухите камъни е връх Св. Марина. Във фолклорния образ на светицата и обредността в нейна чест отдавна е разпозната Великата богиня майка като пазителка на дивата природа и покровителка на младите в предбрачна възраст, владичица на змиите и на космическия огън. Чествана е с нощни празници и с мистериална обредност, с която младите са встъпвали в пълнолетие. Обикновено свещените места на светицата са в ниски долове, при извори. Ивайловградската (до с. Ефрем) св. Марина обаче е висок връх, който доминира над светилището. Тук тя е наследила и идеята за Планинската богиня майка. В народните вярвания св. Марина е сестра на св. Илия – старозаветния пророк, който се въздига безсмъртен на небето. Образът му и обредността в негова чест свидетелстват за древна почит към бога Слънце. Траките са вярвали, че слънцето има два образа – кон през лятото и вълк (или куче) през зимата.
* '''Шарапаните под Куш кая'''
* '''Гранична застава
* '''Гранична застава Косовски'''
* '''Каменен мост –
* '''Големият язовир под селото'''
* '''Хижатана река Арда под селото''' и митничарското вилно селище
* Местност
* '''Връх Голака''' с направен окоп отгоре и гледка към Бяло море и Одрин▼
* Древен римски път▼
▲*'''Връх Голака''' с направен окоп отгоре и гледка към Бяло море и Одрин
* '''Гранично защитно съоръжение
▲*Древен римски път
▲*'''Гранично защитно съоръжение "Крали Марко"''' - част от отбранителна линия минаваща над селото, включваща окопи, картечни гнезда, бункери, танкови куполи и складове за боеприпаси, предназначена за защита, в случай на нападение от Гърция и/или Турция.
== Редовни събития ==
Line 65 ⟶ 64:
== Кухня ==
* „Смигаль“ – обредно ястие, използва се при кръщенки и други поводи, приготвя се от специална
* „Накладени карпузки“ – туршия, приготвяна в края на лятото от последните малки дини и зелени домати.
* „ДядУ“ – сушено месо.
|