Чек: Разлика между версии

[[Файл:Knuth-check2.png|мини|300п]]'''Чекът''' е [[ценна книга]], с която едно лице (издател), безусловно нарежда на друго лице (платец) да изплати определената в чека парична сума. Използването на чека като начин за разплащане започва още през [[15 век]] в [[Италия]], а най-масово е използван с икономическата си функция на платежно средство през [[19 век]]. Чекът е от категорията на едностранните, абстрактни сделки. За издаването му не е нужно да има основание или да е постигнато някакво съгласие между издателя и платеца (изисква се единствено издателяиздателят да има покритие при платеца, който обикновено е [[банка]]). Използват се два вида чекове:

** ''общ пресечен'' е, когато между двете линии няма написан текст или има обозначението „банка“,

** ''специален пресечен'' е чекачекът, на който между двете успоредни линии е изписано и името на банката платец;

* ''чек за минаване по сметка'' е чек, който отговаря на изискванията за обикновен чек, но изплащането му в брой е забранено и платецаплатецът може да изплати сумата само като я прехвърли по посочената сметка.

Поименните чекове се издават, като се посочва издателяиздателят, в чия полза се издава, стойността на чека, дата, място на издаване, име и подпис(и) на издателя.

Давност – Обратнитеобратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване. Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск. Ако чекът е на приносител, се прехвърля с предаване – транслативна сделка с реален елемент. Чекът на приносител може да се джиросва, като джирантът отговаря за задълженията. Ако чекът е поименен, се прехвърля с цесия.

** Наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан. (Наименованиетона
**аименованието може да е и като заглавие на документа);