Гостивар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Дребни
Ред 20:
| мпс-код = GV
|кмет=Арбен Таравари}}
'''Го̀стивар''' (стара форма '''Костово''') ({{lang|mk|Гостивар}}; {{lang|sq|Gostivari}}, ''Гостивари'') е [[град]] в [[Северна Македония]], девети по големина в страната, административен център на община [[Гостивар (община)|Гостивар]]. Разположен е в подножието на [[планински масив|планинския масив]] [[Шар планина]].
 
== География ==
Ред 31:
[[Файл:Soopstenie za doaganjeto na Neofrit.jpg|ляво|мини|250п|Съобщение от българския архиерейски наместник в Гостивар Сава Поптеофилов, че в града ще дойде владиката [[Неофит Скопски (екзархийски митрополит)|Неофит Скопски]], 26 януари 1917 г.]]
 
Гостивар възниква като манастир, споменат в църковните документи от 1318 и 1343 година, разположен северно от средновековната крепост [[Градище (Горна Баница)|Градище]] и средновековното селище [[Горна Баница]] в нейното подножие. Покрай манастира постепенно се образувалообразува едноименно село, което в преброителния [[дефтер]] от 1452/53 година брои 88 къщи, а в 1467/68 година 108 къщи. Постепенно то засенчва Горна Баница и става център на Горния [[Полог]].<ref name="Микулчиќ 175">{{cite book |title= Средновековни градови и тврдини во Македонија |last=Микулчиќ |first= Иван |authorlink= |coauthors= |year= 1996|publisher=Македонска академија на науките и уметностите |location= Скопје|isbn= |pages=175 |url=http://www.promacedonia.org/im3/im_gostivar.htm |accessdate= }}</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Гостивар има 3723 жители, от които 310 [[българи]] [[християни]], 3100 [[турци]], 100 [[албанци|арнаути]] [[мохамедани]], 25 [[власи]] и 200 [[цигани]].<ref>{{МЕС|213}}</ref>
Ред 40:
<ref>{{Бранков|122 – 123}}</ref>
[[Файл:Gostivar - Ilinden 20 July 1916.JPG|мини|Празнуване на Илинден – денят на Илинденското въстание на 20 юли 1916 година]]
В телеграма, изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско, пише:
 
{{цитат|Сръбският архиерейски наместник в Гостивар е подстрекавал населението от града и околните села да прекъснат всякакви съобщения с българите, като заплашвал ония, които не биха се повинили на тая му заповед, с пет лири турски глоба и с 20 тояги бой! От двадесет дни насам, вследствие на тая заповед, имеюща за цел да преобърне българите в сърбомани, враждебността между тия два елемента се е усилила. При това още, сърбите изпращат сръбски свещеници в някои села, които, бидейки до (1903) под ведомството на Екзархията, съгласно правителствената заповед, би трябвало да се намират под същото ведомство. По повод на това местната ни духовна община, макар и да протестира на няколко пъти, протестите ѝ не се уважиха. Молим Народното Представителство да направи нужното за премахването на разприте.
Ред 65:
}}]]
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година шестшестима души от Гостивар са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|839}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година градът остава в Сърбия.
 
=== В Сърбия, Югославия и Северна Македония ===
Ред 113:
== Образование ==
В Гостивар има три държавни гимназии и една частна:
* СОУ „Панче Попоски“ – създадено с решение на Общото събрание на Община Гостивар през 1960 г. и започваЗапочва да функционира през учебната 1960/61 г. с две паралелки, на македонски и албански език, с по 35 ученика. Първото поколение абсолвенти е от учебната 1963/64г64 г.
* СУ „Чеде Филиповски“,
* ЦСНО „Злате Малакоски“,
Ред 142:
== Личности ==
{{основна|Гостиварци}}
Традиционно Гостивар е смесен албано-български град, като част от мюсюлманското му население има и турско съзнание. Стефан Петров е [[Българско опълчение|български опълченец]], слежилслужил във ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.<ref name="Македонците 34">{{Македонците|34}}</ref> Сред изявените югославски политици са [[Александър Георгиев (инженер)|Александър Георгиев]] (1912 – 1988), делегат на Първото заседание на АСНОМ, заместник-министър, [[Бурхан Адеми]] (р. 1930), от турски произход, подпредседател на Събранието на СРМ. Съвременен македонски политик е и политик е [[Йован Манасиевски]] (р. 1968), депутат и министър, а албански – [[Сюлейман Рушити]] (р. 1972) и [[Неджати Якупи]] (р. 1973), и двамата министри. [[Харалампие Поленакович]] (1909 – 1984) е учен от СРМ, литературовед, смятан за един от основоположниците на историята на македонската литература, [[Вукан Диневски]] (1927 – 2006) е виден актьор от СРМ, а [[Лазо Наумовски]] (1923 – 1978) е писател за деца от СРМ. [[Тодор Чаловски]] (1945 – 2015) е есеист, литературен критик, поет и преводач от Република Македония.
 
== Бележки ==