1984 (книга): Разлика между версии

'''1984''' ({{lang|en|Nineteen Eighty-Four}}) е [[антиутопия|антиутопичен]] [[политика|политически]] [[роман]] написан от [[Обединено кралство|британския]] [[писател]] [[Джордж Оруел]] през [[1948]] г. като противопоставяне на [[тоталитаризъм|тоталитаризма]]. Книгата е публикувана за първи път на [[8 юни]] [[1949]] г.<ref>[http://www.netcharles.com/orwell/books/1984.htm Charles' George Orwell Links]</ref> в [[Лондон]]. Името на романа в оригинал е „''Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“'' (''Nineteen Eighty-Four''). Романът е ситуиран в Aistrip One, част от супердържавата Океания, в която тече вечна война, има вездесъщ държавен контрол и публична манипулация. Супердържавата е под диктатурата на политически режим, наречен Английски Социализъм, съкратен до „Ingsoc“ в Новговор – език, създаден от правителството. Супердържавата е под контрола на привилегирования елит на Вътрешната партия, която преследва индивидуализма и независимото мислене като „мисловна престъпност“, която се преследва от Полицията на мисълта. Романът е дисутопична научна фантастика. Много от темите и концепциите от книгата са останали като нарицателни в културата, например идеята за Новговор, Стая 101 и Големия брат. Популяризира се прилагателното „Orwellian“, което описва официалната измама, тайното наблюдение и манипулацията. През 2005 г. романът е избран от списания Times за един от 100-те най-добри романи на английски език от 1923 г. до 2005 г. В списъка на Modern Library 100-те най-добри романи той достига 13-о място по редакторска преценка и 6-о по мнение на читателите. 

Крайното заглавието също е пермутация на 1948 г., годината на съставянето. През цялата си история, книгата е била обект на спорове, точно както други антиутопични книги като „''Ние''“ на Евгени Замятин и „''451 по Фаренхайт''“ от Рей Бредбъри. Откриват се множество прилики на романа на Оруел с този на Замятин, като безспорно руската класика е повлияла Оруел. 

Всичко в супердържавата Океания се наблюдава от Големия брат, лидерът на партията, към когото има култ към личността, която реално не съществува. Партията не се интересува от нищо друго, освен от абсолютната власт. Главният герой на романа Уинстън Смит е член на Външната партия, който работи за Министерството на истината и отговаря за пропагандата. Неговата работа е да пренаписва минали статии от вестниците, които да отговарят на поддържаната партийна линия. Голяма част от това министерство се занимава с унищожаването на документи, които не са редактирани. Поради тази причина, не съществува никаква опозиция на официално изказаната от Партията позиция. Смит е усърден и умел работник, но тайно мрази Партията и мечтае за бунт срещу Големия брат. Прототип на главния женски персонаж, Джулия, е втората съпруга на Оруел. 

Историята на главния герой започва на 4 април 1984 г. Въпреки това, самият той не е убеден в истинността на датата, предвид факта, че професията му е да променя всякакви дати, факти и новини. В книгата на основния лидер на Съпротивата Емануил Голдщайн се разкрива, че след Втората световна война, Обединеното кралство попада в гражданска война и е погълнато от една от супердържавите – Океания. Едновременно с това СССР завладява континентална Европа и обособява втората супердържава – Евразия. Източноазия е третата супер държава, която обхваща регионите на Източна и Югоизточна Азия. Трите супердържави водят непрекъсната война помежду си. Информацията с коя от тях се бие Океания непрекъснато се променя, фактите се заличават и заменят с други. 

Авторка на най-известния български превод на „1984“ (1989) е Лидия Йорданова Божилова-Аройо (София, 17 март 1950- –), завършила английска [[филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1974), превела не по-малко от три други книги (1979 – 1984), по-късно зам.-директорка на Българската секция на Би Би Си, майка на британската музикантка [[Мира Аройо]]. Този превод<ref>Един старинар. [http://555.blog.bg/drugi/2019/04/04/knijovna-zlopoluka-izleze-nova-kniga-ot-edin-starinar.1651801 Джордж Оруел, Шерлок Холмс, българският език и джендърите или Защо не желая да живея в ЕС?] Страници из моя блог. С., 2019, с. 7 – 27, 47 – 49, 53, 108 – 114. ISBN 978-619-239-159-1.</ref> има поне осем издания:

#  Издание от 1989 г. в София на „Проф­издат“ (с предговор „«1984» през 1989“ от [[Ивайло Дичев]], без ISBN).

#  Издание от 2004 г. в София на „Panorama.bg“ (с предговор „Защо Oруел е актуален и през 2004-та!“ от [[Волен Сидеров]], ISBN 954-90922-0-8, [[Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения|недепозирано]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|НБКМ]]).

#  Издание от 2005 г. без място на „Mediasat“ (поредица „Златна колекция XX век: Из­борът на „Дневен Труд“ и „24 часа““, ISBN 84-9819-410-5).

#  Издание от 2006 г. в София на „Панорама“ (с предговор от [[Волен Сидеров]], ISBN 954-91538-1-9, [[Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения|недепозирано]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|НБКМ]]).

#  Издание от 2009 г. в София на „Панорама груп“ (с предговор „Защо Oруел е актуален и през 2004-та!“ от [[Волен Сидеров]], без ISBN, баркод 9789549092202, [[Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения|недепозирано]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|НБКМ]]).

#  Издание от 2009 г. в София на „Фама“ (заедно с „[[Фермата на животните (роман)|Фермата на животните]]“, ISBN 978-954-597-352-9, [[Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения|недепозирано]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|НБКМ]]).

През 2002 г. издателство „Жар птица“ пуска превод на „1984“, подписан от Димитрина Стойкова-Робъртсън (вероятно [[псевдоним]]). В това издание,<ref>Един старинар. [http://555.blog.bg/drugi/2019/04/04/knijovna-zlopoluka-izleze-nova-kniga-ot-edin-starinar.1651801 Джордж Оруел, Шерлок Холмс, българският език и джендърите или Защо не желая да живея в ЕС?] Страници из моя блог. С., 2019, с. 28 – 52. ISBN 978-619-239-159-1.</ref>, освен множеството печатни грешки, всъщност се разпознава развалена преработка на превода на Лидия Божилова. Например: „Партията се опитваше да унищожи сексуалния инстинкт или ако не можеше да го унищожи, да го изврати и ''омърси''. Не знаеше защо е така, но му се струваше, че е в реда на нещата. Що се ''отнася'' до жените, уси­лията на партията в общи линии се увенчаваха с успех“ (Божилова). „Партията се опитваше да унищожи сексуалния инстинкт или ако не можеше да го унищожи, да го изврати и ''осмърди''. Не знаеше защо е така, но му се струваше, че е в реда на нещата. ''Пон'' що се ''отнасяше'' до жените, усилия­та на партията в общи линии се увенчаваха с успех“ (Стойкова-Робъртсън).