Старогръцка комедия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ш Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
+изт, доп по изт |
||
Ред 1:
'''Старогръцката комедия''' възниква през 6 век пр.н.е., но първите [[Литература|литературни]] опити в този жанр не са познати.
Line 12 ⟶ 11:
Както комедията, така и [[трагедия]]та водят началото си от култа към Дионис, но традиционността много бързо се преодолява и проблематиката става актуална. Трагедията и комедията имат още нещо общо помежду си: стремежът към очистване, но постигат тази цел по различен начин. Трагедията чрез състрадание и страх, а комедията – чрез смях, породен от фиктивното страдание на героя.
==
* ''Старата атическа комедия'' според сведенията на [[Аристотел]]<ref>Аристотел „Поетика“, IV, 1449 a</ref><ref name="Шаму">{{Шаму|гл. 8: Мислители и поети}}</ref> води началото си от [[Сицилия]]. Още в края на VI в. пр.н.е. сицилианецът Епихарм писал комедии на [[дорийски диалект]], които не са стигнали до нас, но древните гърци и особено [[Платон]] ги ценели високо. На дорийска земя, в [[Мегара]], близо до Атина пуснала здрави корени традицията на късите комични представления, харесвани заради дълбоката наблюдателност, която те разкривали, и за ценните максими, с които били изпъстрени. Влиянието на тези първи опити, както и твърде свободните песни и шеги, с които били съпровождани [[Дионисии|дионисиевите шествия]] в Атика, довели до възникването на т. нар. стара комедия, която бързо заела мястото си наред с трагедията в официалните състезания, устройвани по време на Дионисиите.
Първото състезание за комедиии е проведено през 485 г. пр.н.е. в Атина. Известни са около 40 автори на стари комедии, което показва популярността на този типично атински литературен вид през V в. пр.н.е. Неговите най-известни представители са [[Кратин]], който печели състезание през 457 г. пр.н.е., Евполис и [[Аристофан]] през последната четвъртина на века. Само от Аристофан са запазени цели пиеси, които дават представа за вкусовете на атинската публика<ref name="Шаму"/>.
Старата комедия има изобличителен политически характер, персонажите не са индивидуализирани, а представят обобщени образи. В нея не се търси правдоподобност, а смях. [[Сюжет]]ите обикновено имат фантастичен характер, като главният герой предприема чудновато или смешно начинание, а хорът е съставен от колоритни персонажи. В поредица от сцени героят постига целите си въпреки всички пречки. Следва интермедия без всякаква връзка със сюжета, в която хорът се обръща към зрителите, за да изрази отношението на автора към един или друг злободневен въпрос. При финалната процесия хорът напуска сцената, прославяйки Дионис. Комедията има следната структура:
* [[пролог]] – експозицията, в която се излага фантастичният проект на героя; изяснява се съдържанието и смисълът на дадената комедия.
* [[парод]] – първото излизане на хора на сцената.
* [[агон]] – състезания между действащите лица; обикновено изказаното от този, който надделява в спора,
* [[парабаза]] – изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален проблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията;
* поредица от сцени и [[стазим]]и, в които се развива сюжетното действие.
* [[екзод]] – заключителна част, не следва хорово изпълнение.
* В произведенията на ''
* ''Нова атическа комедия'' – в края на
Приемниците на Аристофан, като Антифан или Алексис от [[Турии]], изглежда са били плодовити писатели, на които се приписвали стотици пиеси. Но ние не знаем почти нищо за тях и гръцката комедия, както и трагедията, не е създала повече шедьоври през IV в. пр.н.е. до появата на [[Менандър]], който принадлежи вече към [[елинистическа епоха|елинистическата епоха]]<ref name="Шаму"/>.
== Източници ==
▲* ''Нова атическа комедия'' – в края на 4 век пр. Хр. се появява и утвърждава комедията на характерите и интригата.
<references />
[[Категория:Старогръцки комедии| ]]
| |||