Старогръцка комедия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+изт, доп по изт |
|||
Ред 14:
* ''Старата атическа комедия'' според сведенията на [[Аристотел]]<ref>Аристотел „Поетика“, IV, 1449 a</ref><ref name="Шаму">{{Шаму|гл. 8: Мислители и поети}}</ref> води началото си от [[Сицилия]]. Още в края на VI в. пр.н.е. сицилианецът Епихарм писал комедии на [[дорийски диалект]], които не са стигнали до нас, но древните гърци и особено [[Платон]] ги ценели високо. На дорийска земя, в [[Мегара]], близо до Атина пуснала здрави корени традицията на късите комични представления, харесвани заради дълбоката наблюдателност, която те разкривали, и за ценните максими, с които били изпъстрени. Влиянието на тези първи опити, както и твърде свободните песни и шеги, с които били съпровождани [[Дионисии|дионисиевите шествия]] в Атика, довели до възникването на т. нар. стара комедия, която бързо заела мястото си наред с трагедията в официалните състезания, устройвани по време на Дионисиите.
Първото състезание за комедиии е проведено през 485 г. пр.н.е. в Атина. Известни са около 40 автори на стари комедии, което показва популярността на този типично атински литературен вид през V в. пр.н.е. Неговите най-известни представители са [[Кратин]], който печели състезание през 457 г. пр.н.е.,
Старата комедия има изобличителен политически характер, персонажите не са индивидуализирани, а представят обобщени образи. В нея не се търси правдоподобност, а смях. [[Сюжет]]ите обикновено имат фантастичен характер, като главният герой предприема чудновато или смешно начинание, а хорът е съставен от колоритни персонажи. В поредица от сцени героят постига целите си въпреки всички пречки. Следва интермедия без всякаква връзка със сюжета, в която хорът се обръща към зрителите, за да изрази отношението на автора към един или друг злободневен въпрос. При финалната процесия хорът напуска сцената, прославяйки Дионис. Комедията има следната структура:
Ред 24:
* [[екзод]] – заключителна част, не следва хорово изпълнение.
* В произведенията на ''средната комедия'' от IV век пр.н.е. постепенно се преодолява политическият характер на комедията и значително намалява ролята на хора. Такива са последните пиеси на Аристофан, писани в началото на IV в. пр.н.е., които се различават чувствително от първите:
* ''Нова атическа комедия'' – в края на IV век пр.н.е. се появява и утвърждава комедията на характерите и интригата.
| |||