Уикипедия

76 mm артилерийска установка 34-К: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b1|[02-9]1)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т(а|о)\b +\1-в\2т\2)
мРедакция без резюме
Ред 3:
| картинка =
| заглавие =
| разработено = [[1935]] г.
| на въоръжение = {{Флагификация|СССР|ВМС}}
| войни и конфликти = [[Велика отечествена война]]
| производител = Машиностроителен завод М. И. Калинин<br>{{Флагификация|СССР|}}▼
| марка на оръдието = [[76 mm зенитно оръдие образец 1931 г. (3-К)|3-К]]
▲| производител = [[Машиностроителен завод М. И. Калинин]]<br>{{Флагификация|СССР|}}
| производство = [[1936]] – [[1941]] г.
| произведени = 285
| калибър = 76,2 [[76 mm зенитно оръдие образец 1931 г. (3-К)|3-К]]
| дължина на цевта = <br><br>4223/55
| combatmassдължина на канала на ствола = 4950<br>3971
| marchmassобем на камерата = =<br>2,78
| тип затвор =[[Клинов затвор|Клинов]]
| зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно зареждане]]▼
| маса на оръдието със затвора =<br>1263
| elevation = +85°
| declinationмаса на снаряда = -5° =<br>6,61
▲| зареждане = <br>[[Артилерийски изстрел|Унитарно зареждане]]
| traverse =
| марка на АУ = 34-К
| далечина на стрелбата = 9,3 (по височина)
| обща маса на АУ =<br>4950
| скорострелност = 20▼
| маса на въртящата се част =<br>4500
| радиус на завъртане по стволовете =<br><br>3310
| дължина на отката =<br>390 – 475
| ъгъл на вертикално насочване на ствола =<br><br><br>-5°/+85°
| максимална скорост на ВН =<br>12
| максимална скорост на ХН =<br>4 – 8
| досегаемост по височина =<br>9300
| брониране = 8 – 12
| разчет = 7
| боекомплект на ствол =<br>300
▲| скорострелност = <br>20
}}
'''76 mm артилерийска установка 34-К''' –е [[ссср|съветска]] [[корабна артилерия|корабна]] еднооъдейнаеднооръдейна [[палуба|полубно]]-[[щит (оръжие)#оръдеен щит|щитова]] [[зенитно оръдие|зенитна]] артилерийска установка [[калибър]] 76 [[милиметър|mm]]. В качеството на зенитна артилерия за далечен бой се поставя на [[Линеен кораб|линейните кораби]] тип [[Линейни кораби тип „Севастопол“|„Севастопол“]], [[Лидер на ескадрени миноносци|лидерите на ескадрени миноносци]] [[Лидери на ескадрени миноносци проект 1|проект 1]], [[Ескадрени миноносци проект 7|есминците проект 7]] и [[Ескадрени миноносци проект 7-У|7-У]]. Развитие на артилерийската установка 34-К са сдвоените артилерийски установки 39-К и 81-К {{sfn|Платонов|2002|с=520}}.▼
 
▲'''76 mm артилерийска установка 34-К''' – [[ссср|съветска]] [[корабна артилерия|корабна]] еднооъдейна [[палуба|полубно]]-[[щит (оръжие)#оръдеен щит|щитова]] [[зенитно оръдие|зенитна]] артилерийска установка [[калибър]] 76 mm. В качеството на зенитна артилерия за далечен бой се поставя на [[Линеен кораб|линейните кораби]] тип [[Линейни кораби тип „Севастопол“|„Севастопол“]], [[Лидер на ескадрени миноносци|лидерите на ескадрени миноносци]] [[Лидери на ескадрени миноносци проект 1|проект 1]], [[Ескадрени миноносци проект 7|есминците проект 7]] и [[Ескадрени миноносци проект 7-У|7-У]]. Развитие на артилерийската установка 34-К са сдвоените артилерийски установки 39-К и 81-К {{sfn|Платонов|2002|с=520}}.
 
== Проектиране и изпитания ==
През 1930 г. [[СССР]] получава опитниите образци и документацията за производството на 76,2 mm [[самозарядно оръжие|полуавтоматично]] зенитно оръдие на колесен [[лафет]] на фирмата [[Рейнметал|Rheinmetall]]. Това оръдие със заводски индекс [[76 mm зенитно оръдие образец 1931 г. (3-К)|3-К]] е пуснато в масово производство за [[червена армия|Червената армия]].
 
През септември 1932 г., Техническото управление на ВМС дава задание за проектирането на 76 mm зенитна корабна установка на базата на оръдието 3-К. Завод [[Обуховски завод|„Болшевик“]] проектира и изготвяпроизвежда подставкатаплатформата, на която е наложена въртящата се част на 3-К. Тази установка е изпитанаизпробвана на Научноизследователския артилерийския полигон, а след това, през март 1934 г., на [[разрушител|есминеца]] [[Незаможник (ескадрен миноносец, 1917)|„Незаможник“]]. Корабните изпитания преминават неуспешно, тъй като вертикалнатавертикалното наводканасочване при [[люлеене]] се оказва невъзможно. През 1934 г. към проектирането на 76 mm корабна установка на основата на 3-К, с индекса 34-К пристъпва [[Машиностроителен завод М. И. Калинин|Завод № 8 „М. И. Калинин“]]. Работи се над два варианта на оръдието, които се различават по конструкция и вътрешното устройство на [[цев|ствола]]. Ствол вариант № 1 се състои от свободна тръба, [[кожух]] и [[казенник]], а ствол вариант № 2 – от [[вкладна цев|лайнер]], кожух и казенник. На въоръжение е приет втория вариант с име „76,2 mm корабна артсистема обр. 1935 г.“.
 
От началото на 1936 г. заводазаводът Калинин„Калинин“ изготвя опитен образец на установката 34-К, който през 5 – 25 март 1936 г. преминава полигонни изпитания. От 28 май до 29 юни 1936 г. са проведени корабните изпитания на установкаъаустановката 34-К на ескадрения миноносец [[Левкас (ескадрен миноносец, 1917)|„Шаумян“]] и на [[канонерска лодка|канонерската лодка]] „Красная Абхазия“ {{sfn|Широкорад|1995|с=12}}.
 
== Производство ==
Line 32 ⟶ 45:
 
== Конструкция на установката ==
СтволаСтволът на артилерийската установка 34-К се състои от тръба моноблок, лайнер и навинтов казенник. [[Затвор (оръжие)|ЗатвораЗатворът]] е вертикален [[клинов затвор|клиновиден]] с полуавтоматика инерционен тип. Компенсатора[[Спирач на отката|Компенсаторът]] на [[откат]]а е [[хидравлика|хидравличен]], накатникаа [[Противооткатни устройства#накатник|накатникът]] – хидропневматиченхидро[[пневматика|пневматичен]]. [[Подаване на патрони в стрелковото оръжие|Подаването]] на [[боеприпаси]]те и досилката им са ръчни. [[Електродвигател]]и в установката и автоматичнияавтоматичен програматор на [[взривател]]ите (АУТ) нямане са налични{{sfn|Широкорад|1995|с=12}}. Боекомплекта[[Боекомплект]]ът включва в себе си [[артилерийска граната|дистанционни гранати]], зенитни гранати и [[осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасни]] боеприпаси {{sfn|Платонов|2002|с=531}}. 76-мм установки 34-К и 85-мм [[90-К]], създадени от поставянето на 85-мм ствол на зенитното оръдие [[85 mm зенитно оръдие образец 1939 г. (52-К)|52-К]] върху 34-К, имата по 2 [[мерник|прицела]] МО<ref name="автоссылка1">[http://wunderwafe.ru/WeaponBook/Monitor_2/index.htm Характеристики прицелов и визиров Таблица 20. Часть II. Советские мониторы, канонерские лодки и бронекатера. 2004. Платонов А. В.]</ref>.
 
На абсолютното болшинство кораби, където е поставяна тази установка, тя се използва на самоуправление – т.е. с насочване по собствените ѝ прицели. Изключение е линейният кораб „[[Севастопол (линеен кораб, 1911)|Парижска комуна]]“, отчасти лидерите на есминци проект 1 и 4 есминеца от проекта 7-У, които имат [[Система за управление на огъня|системи за управление на артилерийския зенитен огън]] (СУАЗО){{sfn|Платонов|2002|с=518}}. Установката с два прицела МО е за двама наводчика – по хоризонтала и по вертикала. Тези прицели имат кратно увеличение от 3,66 до 11 пъти и могат да се използват и за определяне на типа и даже модела на целта за определяне на поправките за [[скорост]] на целта по известната за целта при стрелба без СУАЗО.{{sfn|Платонов|2002|с=529}}
{| class="center wikitable"
|-
! colspan="4"|[[тактико-технически характеристики|Характеристики]] на 76,2/55 [[артилерийски изстрел|унитарни изстрели]] {{sfn|Платонов|2002|с=531}}
|-
! width=25% | Име на [[снаряд]]а
! width=25% | [[артилерийска граната|Дистанционна граната]]
! width=25% | Зенитна граната
! width=25% | [[осколочно-фугасен снаряд|Осколочно-фугасен]]
|-
| [[Фугасност]], [[kg]]/[[процент|%]]
| 0,182/2,76
| 0,458/6,9
Line 58 ⟶ 72:
| 11,84
|-
| Име на [[метателен заряд|заряда]]
| Боен
| Боевой
| Боен
| Боевой
| Боен
| Боевой
|-
| Тегло на заряда, kg
Line 68 ⟶ 82:
| 1,82
|-
| [[Начална скорост на куршума|Начална скорост на снаряда]], [[m/s]]
| 813
| 813
| 801
|-
| [[далечина на стрелба|Най-голяма досегаемост на снаряда]], [[метър|m]]/[[кабелт|кб]]
| 8500/46,5
| 8500/46,5
Line 79 ⟶ 93:
|}
 
== Употреба ==
На абсолютно болшинство от корабите, където се поставя дадената установка, тя се използва на самоуправление. Изключение са линейния кораб [[Севастопол (линеен кораб, 1911)|„Парижская коммуна“]], отчасти лидерите проект 1, а също и няколко от ескадрените миноносци проект 7-У {{sfn|Платонов|2002|с=518}}. Установката има два прицела тип МО {{sfn|Платонов|2002|с=529}}.
Макар формално във ВМФ на СССР да няма [[универсална артилерия|универсални оръдия]] на въоръжение, в качеството на такива са използвани формално зенитните установки – '''76-мм''' '''34-К''', които са поставяни и като установки на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]] за стрелба и по надводни и по брегови цели на много [[стражеви кораб]]и (СКР), [[миночистач|тралчици]] (ТЧ), [[канонерска лодка|канонерски лодки]] (КЛ), на 20 от [[Ловец на подводници|големите ловци]] тип „Артилерист“ [[Малки противолодъчни кораби проект 122-А|(проекта 122)]], влизащи в строй преди края на войната, и други, основно мобилизирани съдове, които са доста повече (само около 30 СКР и 16 ТЧ тип РТ в [[Северен флот (Русия)|Северния флот]] и други), отколкото линкори, крайцери, есминци и даже тралчици и стражеви кораби специална постройка, и които основно изнасят тежестта на войната в моретата, реките и езерата. Например ''в [[Ладожка военна флотилия|Ладожката флотилия]]'', изпълняваща изключително важната задача по осигуряването и снабдяването на [[Блокада на Ленинград|обсадения]] [[Ленинград]], ''от големите кораби към [[есен]]та на 1941 г.'' има ''3 преоборудвани КЛ от шест'' с '''34-К''' и три с Б-34 като главен калибър ''и 2 СКР спецпостройка''.
 
Неслучайно в някои източници тези установки се наричат само универсални.<ref>[http://wiki.wargaming.net/ru/Navy:76-мм_установка_34-К 76-мм установка 34-К – почти копия статьи из книги Широкорада]</ref>
 
''От бойните кораби основен клас спец. постройка с тези универсални установки са въоръжени саМо примерно 45'': ''3 линкора със 76-милиметровите'' '''34-К''' '''''и тяхното развитие 39-К и 81-К''''' ''като зенитни оръдия; 1 крайцер от [[Черноморския флот (Русия)|Черноморския флот]], 7 лидера; 34 есминеца''. Бойните кораби спец. постройка използват 76-мм оръдия основно като зенитни.<br>
''Най-общо казано от произведените преди и през годините на [[Втората световна война]] около 306'' '''''76-мм установки''''' ('''76-мм 34-К''' '''''и техните варианти 39-К и 81-К'''''), ''само около 102 (82'' '''76-мм 34-К''' ''на есминци и лидери, 20'' '''34-К''' '''''и тяхната модификация 81-К''''' ''на линкори и крайцери, – 33%, са поставени по кораби от основните класове, останалите 204 – 66%, са поставяни на неголеми кораби, основно от мобилизираните, като оръдия на главния калибър''.<ref>76-мм универсальная палубная установка 34-К. Советская корабельная артиллерия. А. Широкорад. 1995. с.12</ref>
 
''Автоматизирани СУАЗО'' '''''за тези установки''''' ''имат само малко от корабите от основните класове (1 линкор, няколко лидера проект 1, 4 есминеца 7У и 2 [[монитори тип „Хасан“|монитора от типа „Хасан“]], които влизат в строй преди края на войната''), '''''останалите''''' ''имат ръчната СУАЗО тип Хейслер'', където поправките се изчисляват по таблици и данните към оръдията се предават по [[телефон]], както е на дооборудваните цивилни съдове.{{sfn|Платонов|2002|с=529}}<ref>[http://wunderwafe.ru/WeaponBook/Monitor_2/index.htm Стрельба по воздушной цели. Приложение I: Вооружение речных кораблей. Часть II. Советские мониторы, канонерские лодки и бронекатера. 2004. Платонов А. В.]</ref> 76-мм 34-К и 85-мм 90-К имат 2 прицела МО<ref name="автоссылка1" />, които са ефективни и при стрелбата по въздушни, и по надводни, и по брегови цели.
 
== Източници ==
Line 85 ⟶ 107:
 
== Литература ==
* {{cite|автор =Широкорад А. Б. |заглавие =Советская корабельная артиллерия |място =СПб. |издателствоиздател = Велень |дата =1995 |страница =80 |isbn =5-85817-009-9 |ref=Широкорад}}
* Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945 / А. В. Платонов. – СПб.: ООО „Издательство Полигон“, 2002. – 640 с. – 5000 экз. – ISBN 5-89173-178-9.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/76_mm_артилерийска_установка_34-К“.