76 mm артилерийска установка 34-К: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 39:
През септември 1932 г., Техническото управление на ВМС дава задание за проектирането на 76 mm зенитна корабна установка на базата на оръдието 3-К. Завод [[Обуховски завод|„Болшевик“]] проектира и произвежда платформата, на която е наложена въртящата се част на 3-К. Тази установка е изпробвана на Научноизследователския артилерийския полигон, а след това, през март 1934 г., на [[разрушител|есминеца]] [[Незаможник (ескадрен миноносец, 1917)|„Незаможник“]]. Корабните изпитания преминават неуспешно, тъй като вертикалното насочване при [[люлеене]] се оказва невъзможно. През 1934 г. към проектирането на 76 mm корабна установка на основата на 3-К, с индекса 34-К пристъпва [[Машиностроителен завод М. И. Калинин|Завод № 8 „М. И. Калинин“]]. Работи се над два варианта на оръдието, които се различават по конструкция и вътрешното устройство на [[цев|ствола]]. Ствол вариант № 1 се състои от свободна тръба, [[кожух]] и [[казенник]], а ствол вариант № 2 – от [[вкладна цев|лайнер]], кожух и казенник. На въоръжение е приет втория вариант с име „76,2 mm корабна артсистема обр. 1935 г.“.
От началото на 1936 г. заводът „Калинин“ изготвя опитен образец на установката 34-К, който през 5 – 25 март 1936 г. преминава полигонни изпитания. От 28 май до 29 юни 1936 г. са проведени корабните изпитания на установката 34-К на ескадрения миноносец [[Левкас (ескадрен миноносец, 1917)|„Шаумян“]] и на [[канонерска лодка|канонерската лодка]] „Красная Абхазия“. {{sfn|Широкорад|1995|с=12}}
== Производство ==
Масовото производство на АУ 34-к е в завод № 8 от 1936 до 1941 г. включително. На 1 януари 1941 г. във ВМФ има 222 установки 34-К. През 1-вото полугодие на 1941 г. са произведени 62 установки, а вече във второто полугодие – една. През 1942 г. вместо 34-К в производство влиза 85 mm артиллерийска установка 90-К. {{sfn|Широкорад|1995|с=12}}
== Конструкция на установката ==
Стволът на артилерийската установка 34-К се състои от тръба моноблок, лайнер и навинтов казенник. [[Затвор (оръжие)|Затворът]] е вертикален [[клинов затвор|клиновиден]] с полуавтоматика инерционен тип. [[Спирач на отката|Компенсаторът]] на [[откат]]а е [[хидравлика|хидравличен]], а [[Противооткатни устройства#накатник|накатникът]] – хидро[[пневматика|пневматичен]]. [[Подаване на патрони в стрелковото оръжие|Подаването]] на [[боеприпаси]]те и досилката им са ръчни. [[Електродвигател]]и в установката и автоматичен програматор на [[взривател]]ите (АУТ) не са налични.{{sfn|Широкорад|1995|с=12}}
На абсолютното болшинство кораби, където е поставяна тази установка, тя се използва на самоуправление – т.е. с насочване по собствените ѝ прицели. Изключение е линейният кораб „[[Севастопол (линеен кораб, 1911)|Парижска комуна]]“, отчасти лидерите на есминци проект 1 и 4 есминеца от проекта 7-У, които имат [[Система за управление на огъня|системи за управление на артилерийския зенитен огън]] (СУАЗО){{sfn|Платонов|2002|с=518}}. Установката с два прицела МО е за двама наводчика – по хоризонтала и по вертикала. Тези прицели имат кратно увеличение от 3,66 до 11 пъти и могат да се използват и за определяне на типа и даже модела на целта за определяне на поправките за [[скорост]] на целта по известната за целта при стрелба без СУАЗО.{{sfn|Платонов|2002|с=529}}
Ред 101:
''Най-общо казано от произведените преди и през годините на [[Втората световна война]] около 306'' '''''76-мм установки''''' ('''76-мм 34-К''' '''''и техните варианти 39-К и 81-К'''''), ''само около 102 (82'' '''76-мм 34-К''' ''на есминци и лидери, 20'' '''34-К''' '''''и тяхната модификация 81-К''''' ''на линкори и крайцери, – 33%, са поставени по кораби от основните класове, останалите 204 – 66%, са поставяни на неголеми кораби, основно от мобилизираните, като оръдия на главния калибър''.<ref>76-мм универсальная палубная установка 34-К. Советская корабельная артиллерия. А. Широкорад. 1995. с.12</ref>
''Автоматизирани СУАЗО'' '''''за тези установки''''' ''имат само малко от корабите от основните класове (1 линкор, няколко лидера проект 1, 4 есминеца 7У и 2 [[монитори тип „Хасан“|монитора от типа „Хасан“]], които влизат в строй преди края на войната''), '''''останалите''''' ''имат ръчната СУАЗО тип Хейслер'', където поправките се изчисляват по таблици и данните към оръдията се предават по [[телефон]], както е на дооборудваните цивилни съдове.{{sfn|Платонов|2002|с=529}}<ref>[http://wunderwafe.ru/WeaponBook/Monitor_2/index.htm Стрельба по воздушной цели. Приложение I: Вооружение речных кораблей. Часть II. Советские мониторы, канонерские лодки и бронекатера. 2004. Платонов А. В.]</ref> 76-мм 34-К и 85-мм 90-К имат 2 прицела МО.<ref name="автоссылка1" />, които са ефективни и при стрелбата по въздушни, и по надводни, и по брегови цели
== Източници ==
| |||